Уикипедия

Серски манастир

Серският манастир „Свети Йоан Предтеча“ (на гръцки: Μονή Τιμίου Προδρόμου Σερρών), наричан рядко и Маргарит е женски манастир в Егейска Македония, Гърция. Манастирът е разположен на десет километра североизточно от град Сяр (Серес) в подножието на планината Сминица (Меникио) в долината на Бродска река. В духовно отношение е подчинен на Сярската и Нигритска митрополия на Църквата на Гърция.[1][2]

Серски манастир
Μονή Τιμίου Προδρόμου Σερρών
Serres Monastery Panorama.jpg
Общ изглед
Местоположение в Сяр
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Сяр
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Сярска и Нигритска
Изграждане 1270 – 1275 г.
Статут паметник на културата
Състояние действащ манастир
Серски манастир в Общомедия

Югозападно от манастира е разположен Йоаникиевият мост, културен паметник, построен в 1835 година и водещ към главната порта на манастира.

ИсторияРедактиране

 
Серският манастир на османска пощенска картичка

Манастирът е основан между 1270 и 1275 година от Йоаким, по-късно епископ на Зъхна.[3]

В манастира е погребан цариградският патриарх Генадий II Схоларий, който на старини се оттегля в манастира и почива тук през 1473 година.[4] Гробът му е в католикона на манастира.[5]

В 1630 година манастирът е изписан от зографи от Линотопската художествена школа.[6]

Предполага се, че иконостасът на църквата е дело на дебърския майстор Петър Филипов.[7]

Според османски регистър от 1568-1569 година манастирът притежава шест овощни градини, две маслинени горички, 7 воденици, три чифлика, къщи и 18 магазина в Сяр, както и няколко къщи, овощни градини, маслинени горички и зимни пасбища (къшлаци) в района на Зъхна, Солун и Сидерокапса.[8]

През 1845 година руският славист Виктор Григорович посещава обителта и констатира в „Очерк путешествия по Европейской Турции“, че монасите зад гръцкия си език, прикриват своя българския произход. Манастирската библиотека е добре уредена, но славянските книги са изгорени. По това време манастирът е ставропигиален, а богослужението се извършва на гръцки език.[9]

Много от монасите на манастира в миналото са българи, а в манастирското училище се учат българчета от околните села. Затова българите го смятат за свой и го даряват. Тук между монасите най-рано се пробужда българското народностно съзнание в Сярско и ненапразно серският митрополит Неофит го нарича „огнище на панславизма“. Според същия владика „3/4 от отците подвизаващи се в речения монастир са българогласни, а едва 1/4 от тях са останалите гърци“.[10] През XIX век манастирът играе роля на едно от най-важните духовни средища в Източна Македония.[11]

Към 1870 година по решение на гръцкия силогос директорът на главното гръцко училище в Сяр се замонашва под името Христофор с цел да контролира привържениците на българската идея в манастира. Той организира обучението на гръцки език и в гръцки дух на българчета от околните села и се противопоставя на игумена Дионисий от Горно Броди.[12] В писмо от 26 януари 1873 година до патриарх Антим VI Константинополски монасите в манастира заявяват намерението си да се придържат твърдо към елинизма и като „доказателство за максималния си филелинизъм“ привеждат факта, че в манастира работи гръцко училище, „в което учат над 40 деца от околните български села“[13]

 
Серският манастир, гравюра от Сказанiе о началѣ и настоящемъ положенiи ставропигиальнаго монастиря Св. Iоанна Предтечи въ Серрескiй епархiи въ Македонiи. С.-Петербургъ, Типографiя и Литографiя А. И. Траншеля, 1864. на архимандрит Исая Серски

В 1878 година митрополит Натанаил Серски заточва проигумена на манастира Дионисий и заплашва игумена Теодосий, като според вестник „Марица“ и двамата били добри българи.[14] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за манастира:

„ В манастира живеят 60 монаси и 60 души манастирска прислуга. Голямата църква на манастира е построена с даренията на християните българи от околните села.[15] “

Според Георги Стрезов към 1891 година числото на монасите в манастира „Св. Иван Предтеча“ (Маргарит) е 25. „В манастира има и едно от най-старите гръцки училища... Калугерите не търпят името българин...“[16]

След попадането на манастира в Гърция в 1913 година, гръцките власти започват да изличават всички български надписи в него.[17]

Според Антон Попстоилов през 1916 година в манастирската библиотека се съхраняват четири пергаментови хрисовула на гръцки език от Андроник II и Андроник III Палеолог, 100 пергаментови ръкописа с религиозно съдържание, 200 хартиени ръкописа, няколко кондики, много старопечатни книги, преписи на султански фермани, препис на хрисовул от Стефан Душан, два хронографа от 1611 и 1626 година и други на брой 1500 екземпляра. Между ръкописите в манастира не се съхранява нито един славянски ръкопис.[18]

В 1962 година манастирът е обявен за защитен паметник на културата.[19] В 1991 година са обявени за защитени паметници и акведуктът на манастира, мостовете му, двете сгради западно от манастира и параклисите на „Света Параскева“, „Свети Архангели“, „Рождество Богородично“, „Успение Богородично“ и „Свети Бзсребреници Козма и Дамян“.[20] В 1993 година са добавени училището, библиотеката, кулата и дворът.[21]

На 13 декември 2010 година в манастира избухва стихиен пожар, причинявайки щети на стойност 2 000 000 евро.[22]

ГалерияРедактиране

  • Свети Четиридесет мъченици, стенопис от 1300 – 1333 г.

  • Христос Анапесон, стенопис от 1358 – 1364 г.

  • Второто пришествие, стенопис от XIX в.

  • Патриарх Генадий II Схоларий, ктиторски портрет от XIX в.

  • Император Андроник II Палеолог, ктиторски портрет от XIX в.

  • Царски двери от манастира, XVII век

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ↑ Βουρουτζίδης, Χαράλαμπος. Μονή Τιμίου Προδρόμου. // Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 12 май 2014. Архив на оригинала от 2011-11-21 в Wayback Machine.
  2. ↑ Δαδάκη, Σταυρούλα. Μονή Τιμίου Προδρόμου. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 18 май 2014 г.
  3. ↑ Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης, архив на оригинала от 15 декември 2007, https://web.archive.org/web/20071215082712/http://www.imsn.gr/imsn/?p=15, посетен 15 декември 2007 
  4. ↑ Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 178.
  5. ↑ Χρηστίδης, Νικόλαος Χρ. Οι δρόμοι των Σερρών και η Ονοματολογία των. Σέρρες, Αφοι Χαραλαμπιδη Ο.Ε, 2012. σ. 50. Посетен на 25 юни 2014.
  6. ↑ Στρατή, Αγγελική. Νέα στοιχεία για τη δραστηριότητα των ζωγράφων από το Λινοτόπι στην Ιερά Μονή Τιμίου Προδρόμου Σερρών. // Μακεδονικά (Τόμος 34). 2005. e-ISSN:2241-2018. σ. 331. Архивиран от оригинала на 2015-07-11. Посетен на 10 септември 2015.
  7. ↑ Ќорнаков, Димитар. Петре Гарката. Скопје, НИП Ѓурѓа, 1997. с. 10 - 13.
  8. ↑ Кил, Махиел. Изкуство и общество в България през турския период, София 2002, с. 121.
  9. ↑ Викторъ Григоровичъ. „Очеркъ путешествія по Европейской Турціи“. Москва, 1877, с. 122.
  10. ↑ Иванов, Йордан. Българите в Македония. София, 1986, (фототипно издание), стр.368.
  11. ↑ Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893. София, 1969, стр. 451.
  12. ↑ Райкова, Ана. Стефан Веркович и българите. Доклади до сръбското правителство (1868-1875), София, 1978, с. 167-171.
  13. ↑ Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών. Ιανουάριος. // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 30 ноември 2014. εν η σπουδάζουσιν εκ των πέριξ Βουλγαροφώνων χωριών υπέρ τους 40 μαθηταί
  14. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.
  15. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 61. (на руски)
  16. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 835.
  17. ↑ Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 - 1919 година. // Исторически преглед 65 (1-2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 96.
  18. ↑ Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 320.
  19. ↑ ΥΑ 15813/19-12-1961 - ΦΕΚ 36/Β/3-2-1962. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 13 март 2022 г. (на гръцки)
  20. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ37/30571/622/6-8-1991 - ΦΕΚ 743/Β/17-9-1991. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 13 март 2022 г. (на гръцки)
  21. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ37/9075/170/19-2-1993 - ΦΕΚ 169/Β/18-3-1993. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 13 март 2022 г. (на гръцки)
  22. ↑ Σέρρες: Τα 2 εκατομμύρια ευρώ αγγίζουν οι ζημιές από την πυρκαγιά στο μοναστήρι
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Серски_манастир&oldid=11354940“.