Сетома

селище в Гърция, Западна Македония

Сèтома или Сèтъмо (на гръцки: Κεφαλάρι, Кефалари, катаревуса: Κεφαλάριον, Кефаларион, до 1926 година Σέτομα, Сетома или Σέτομο, Сетомо, катаревуса: Σέτομον, Сетомон[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур (Кастория), област Западна Македония.

Сетома
Κεφαλάρι
— село —
Панорама на Сетома
Панорама на Сетома
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Пополе
Надм. височина 626 m
Население 353 души (2011 г.)
Демоним Сетомѐни
Сетома в Общомедия

ГеографияРедактиране

 
Костурското езеро от пътя Сетома - Шестево

Селото е разположено в Костурската котловина в южното подножие на Буката, разклонение на Вич (Вици). Отстои на 6 километра северно демовия център Костур. На 4 километра на север е село Шестеово (Сидирохори), а на 4 североизточно – село Тихолища (Тихио).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Първото споменаване на селото е в документи от 1445 година под името Сатома. В документи от 1530 година се споменава като Сатом, а в 1545 година като Стоми. Името най-вероятно произлиза от лично име, според Любица Станковска, Сетом.[2] В османските данъчни регистри от средата на XV век Сатома е споменато с 25 глави на семейства и двама неженени: Йорг, Андронико, Нико, Яно, Стамат, Филип, Дабижив, Никола, Тутук (?), Бежан, Велихна, Йорг, Пройо, Гюро, Мано, Райко, Тодор, Конде, Добре, Тодор, Димитри, Филип, Димо, Михос, Яно, Алекса и Папа Никола, и три вдовици Стана, Мара и Христана. Общият приход за империята от селото е 1447 акчета.[3]

Около 1834 година е изградена местната църква „Свети Наум“. Според местни предания тя била посветена на Свети Наум по инициатива на седем семейства от Струга, които се заселили по това време в Сетома.[4]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Сетомо (Sétomo) е посочено като село в Костурска каза с 65 домакинства и 220 жители българи.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Сетъмо (Сетома) има 190 жители българи християни и 150 жители турци или помаци.[6]

В началото на XX век всички християнски жители на Сетома са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сетомо има 320 българи екзархисти.[7]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено гръцко-турско с 200 жители гърци и 250 турци.[8] Според Георги Константинов Бистрицки Сетома преди Балканската война има 50 български и 20 турски къщи.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Сетома са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Сетома е обозначено като българо-турско селище.[11]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Сетома има 90 къщи славяни християни и 60 къщи славяни мохамедани.[12]

В селото има 1 политическо убийство. В 20-те години мюсюлманското население на селото се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 81[13][14] или според други данни 25 семейства със 104 души.[15]

През 1926 година селото е прекръстено на Кефаларион. Селото произвежда предимно боб.[14]

По време на Втората световна война в селото има подразделение на Охрана, начело с Мино Янев.[16]

По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно, като част от жителите на селото го напускат и емигрират в източноевропейските страни.[14] 50 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.[17]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 408[14] 408[14] 371[14] 563[14] 311[14] 376[14] 341[14] 331[14] 413[14] 451 353

ЛичностиРедактиране

 
Мъртвото тяло на Василиос Малиганос
Родени в Сетома
  •   Аргир Динов (Динев, 1889 – ?), македоно-одрински опълченец, Дванадесета лозенградска дружина[18]
  •   Аргир Кузов, български лингвист и общественик
  •   Кольо Костов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета[19]
  •   Паскал Гилевски (р. 1939), писател от Северна Македония
  •   Сотир Николов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска чета[20]
  •   Ставро Костадинов (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета[21]
  •   Тома Сетомски (? – 1944), ръководител на местната чета на Охрана
Починали в Сетома

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Станковска, Љубица. Топонимски варијации во Костурско-Леринската област, в: Македонските дијалекти во Егејска Македонија, Скопје, 1994, стр. 243.
  3. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 119.
  4. Гилевски, Паскал. Скопски зори. Скопје, Матица Македонска, 2001. с. 25.
  5. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108-109.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  8. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kefalari Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  9. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 7.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 877.
  11. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  12. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 19. (на сръбски)
  13. „Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kefalari.“, архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726035041/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/023.htm, посетен 26 юли 2007 
  14. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 41. (на македонска литературна норма)
  15. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  16. Миноски, Михајло. Минчо Фотев и националноослободителното движење на македонскиот народ од егејскиот дел на Македонија (1941-1949). Toronto, Canada, Risto Stefov Publications, 2017. с. 27.
  17. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kefalari Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 241.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 373.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 512.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 367.