Отваря главното меню

Сехово

селище в Гърция
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция. За античния град вижте Ейдомене.

Сѐхово или Сѐово (на гръцки: Ειδομένη, Идомени, до 1926 година катаревуса Σέχοβον, Сеховон, димотики Σέχοβο, Сехово[1]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 235 души население (2001).

Сехово
Ειδομένη
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Боймия
Надм. височина 26 m
Население 235 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на границата със Северна Македония на 20 километра северно от град Боймица (Аксиуполи).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу аяни, Сехово е представлявано от своя кмет (или пълномощник) Иван, син на Веселин.[2]

В XIX век Сехово е българско село в каза Аврет Хисар на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сеховон (Sechovon), Воденска епархия, живеят 540 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Сеово (Seovo) е посочено като село каза Аврет Хисар с 85 къщи и 394 жители българи.[4] След Руско-турската война от 1877 - 1878 година съществуващото в Сехово българско училище е закрито лично от струмишкия патриаршески митрополит Агатангел Папагригориадис.[5]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[6] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[7].

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сехово е село в Гевгелийска каза с 800 жители българи.[8]

След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[9] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сехово (Sehovo) има 1120 българи екзархисти и работи българско училище.[10]

В ГърцияРедактиране

В 1913 година селото попада в Гърция. Част от населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. През 1926 години селото е прекръстено на Идомени.[11] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 49 семейства и 173 жители бежанци.[12]

ЛичностиРедактиране

Родени в Сехово
  •   Аргир Манасиев (1872 – 1932), български революционер, войвода на ВМРО.[6]
  •   Георгиос Стаматиадис, гръцки духовник и лидер на гръцкия комитет
  •   Гоно Альошев Кюркчиев, железопътен работник на линията Солун – Скопие, терорист на Централния комитет на ВМОРО, покръстен от свещеник Стамат Танчев[13]
  •   Гоно Беликольов, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  •   Гоно Балабанов (? – 1904), български революционер, деец на ВМОРО
  •   Григор Тотев (1868 – 1934), български революционер
  •   Григор Чонев, български учител и революционер, деец на ВМОРО[14]
  •   Григор Шаев Мишкаров, български учител и революционер, деец на ВМОРО[14]
  •   Дельо Джузданов, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  •   Дельо и Иван Петрови, български революционери, дейци на ВМОРО[6]
  •   Димитър Джузданов (1887 – 1929), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, войвода на ВМРО
  •   Димитър Капсаров, български духовник
  •   Дино Аркудов, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  •   Дино Илков, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  •   Иван Итов, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  •   Иван Митрев Чаланов, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  •   Мицо Букурешлиев, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  •   Мицо Капсаров, български революционер, деец на ВМОРО,[6] умрял преди 1918 г.[15]
  •   Петко Манасиев и синът му Христо Петков Манасиев, български революционери, дейци на ВМОРО[6]
  •   Нако Манасиев (1843 – 1919), баща на Аргир Манасиев, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  •   Стефчо Манасиев, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  •   поп Стоимен Манасиев, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО[6]
  •   Тано Кюркчиев, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  •   Христо Георгиев Кюркчиев (1903- ?), български педагог[16]
  •   Христо Манасиев, български революционер, деец на ВМОРО[6]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σέχοβον - Ειδομένη
  2. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало, София, 1969, с. 42.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.168 – 169.
  5. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 13-14.
  6. а б в г д е ж з и к л м н о п р с „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 50, ISBN 9549514560
  7. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  9. Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
  10. D.M. Brancoff. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, стр.194-195.
  11. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  13. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 55, ISBN 9549514560
  14. а б „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 134, ISBN 9549514560
  15. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 102.
  16. Парцел 12. // София помни. Посетен на 8 януари 2016.