Сивино
Сивино (старо име: Текир) е село в Южна България. То се намира в община Смолян, област Смолян.
| Сивино | |
  Сивино  Сивино | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 119 души[1] (15 март 2024 г.) 5,83 души/km² |
| Землище | 20,429 km² |
| Надм. височина | 1172 m |
| Пощ. код | 4780 |
| Тел. код | 03037 |
| МПС код | СМ |
| ЕКАТТЕ | 66384 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Смолян |
| Община – кмет | Смолян Николай Мелемов (ГЕРБ; 2011) |
География редактиране
Село Сивино се намира в планински район в подножието на връх Ком (1569 м) на 1163 м надморска височина. Разположено е на около 2 км от границата с Република Гърция. Отстои на 10 км от село Смилян, на 27 км югозападно от град Смолян и на 270 км югоизточно от столицата София.
През селото тече река Сивинска, която извира непосредствено на самата граница.
Климатът е планински с подчертано беломорско влияние. Зимата е мека и снежна, лятото прохладно и влажно, а есента продължителна и топла.
На територията на селото се среща много редкият и защитен родопски крем.
История редактиране
В османски поименен регистър от 1841 г. се посочва, че от Сивино (Текир) са постъпили в армията 3 войници, което е косвено доказателство, че по това време в селото са живели българи мюсюлмани.[2] По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 година) в село Текир има 112 къщи.[3]
Един от най-известните родове в селото и околността е родът Даракчиеви, благодарение на който селото придобива известност по цяла България.
Личности редактиране
- Владимир Арденски – журналист и писател. Книгите му са посветени на родопчаните.
Литература редактиране
- Арденски, Владимир. Сивино – моето село. София, ИК „Ваньо Недков“, 2007. ISBN 978-954-946-220-3.
Бележки редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 91.
- ↑ Караманджуков, Христо Ив. Родопа през Илинденско-Преображенското въстание : Спомени и документи. София, Издателство на Отечествения фронт, 1980. с. 98.
