Сив дългоух прилеп

вид бозайник

Сивият дългоух прилеп (Plecotus austriacus) е вид дребни бозайници от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae).

Сив дългоух прилеп
Plecotus austriacus (cropped).jpg
Природозащитен статут
NT
Почти застрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Прилепи (Chiroptera)
семейство:Гладконоси прилепи (Vespertilionidae)
род:Дългоухи прилепи (Plecotus)
вид:Сив дългоух прилеп (P. austriacus)
Научно наименование
(J.B. Fischer, 1829 г.)
Разпространение
Plecotus austriacus range Map.png
Сив дългоух прилеп в Общомедия
[ редактиране ]

Общи сведенияРедактиране

Има добре изразени уши – дълги и добре завити. Много сходен е с кафявия дългоух прилеп (Plecotus auritus), с който дълго време са смятани за един вид. Дължината на главата и тялото на сивия дългоух прилеп е 42,0-53,2 mm, размахът на крилата – 265-295 mm, масата – 7-16 g. Ушите му са дълги 31-41 mm, а опашката – 39-55 mm. По гърба цветът му е сив с кафеникави нюанси, по корема – светлосив, а по лицето – тъмносив.[2]

РазпространениеРедактиране

Сивият дългоух прилеп е разпространен в Европа, Северна Африка и Близкия изток до Афганистан и Кашмир. В България се среща в цялата страна, предимно в равнините.[2]

Начин на живот и храненеРедактиране

Сивият дългоух прилеп предпочита открити местности, включително обработваеми земи и дори селища. Живее поединично или на малки групи и не извършва продължителни миграции. През лятото използва за убежища хралупи на дървета или подпокривни пространства. Зимува в пещери с температура 2-6 °C, през зимата често се мести в самата пещера или дори сменя пещерите.[2]

При полет сивият дългоух прилеп се ориентира чрез ехолокация, като излъчва стръмни честотномодулирани сигнали с честота 30-40 kHz и полегати честоттномодулирани сигнали с честота 18-25 kHz. [3] Полетът е бавен и маневрен. Ловува в открити местности в близост до убежището си, като лети на височина 2-5 m. Храни се основно с нощни пеперуди.[2]

РазмножаванеРедактиране

Копулацията при сивия дългоух прилеп протича през есента. През юни-юли женските се събират на групи от 10-20 екземпляра и раждат по едно малко.[2]

ИзточнициРедактиране

  1. Plecotus austriacus (J.B. Fischer, 1829). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 10 юли 2020 г. (на английски)
  2. а б в г д Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 233-241.
  3. Plecotus austriacus - Science for Nature Foundation