Сив дългоух прилеп
Сивият дългоух прилеп (Plecotus austriacus) е вид дребни бозайници от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae).
Сив дългоух прилеп | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Почти застрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Незастрашен[2] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
() | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Сив дългоух прилеп в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Общи сведения
редактиранеИма добре изразени уши – дълги и добре завити. Много сходен е с кафявия дългоух прилеп (Plecotus auritus), с който дълго време са смятани за един вид. Дължината на главата и тялото на сивия дългоух прилеп е 42,0-53,2 mm, размахът на крилата – 265-295 mm, масата – 7-16 g. Ушите му са дълги 31-41 mm, а опашката – 39-55 mm. По гърба цветът му е сив с кафеникави нюанси, по корема – светлосив, а по лицето – тъмносив.[3]
Разпространение
редактиранеСивият дългоух прилеп е разпространен в Европа, Северна Африка и Близкия изток до Афганистан и Кашмир. В България се среща в цялата страна, предимно в равнините.[3]
Начин на живот и хранене
редактиранеСивият дългоух прилеп предпочита открити местности, включително обработваеми земи и дори селища. Живее поединично или на малки групи и не извършва продължителни миграции. През лятото използва за убежища хралупи на дървета или подпокривни пространства. Зимува в пещери с температура 2-6 °C, през зимата често се мести в самата пещера или дори сменя пещерите.[3]
При полет сивият дългоух прилеп се ориентира чрез ехолокация, като излъчва стръмни честотномодулирани сигнали с честота 30-40 kHz и полегати честоттномодулирани сигнали с честота 18-25 kHz. [4] Полетът е бавен и маневрен. Ловува в открити местности в близост до убежището си, като лети на височина 2-5 m. Храни се основно с нощни пеперуди.[3]
Размножаване
редактиранеКопулацията при сивия дългоух прилеп протича през есента. През юни-юли женските се събират на групи от 10-20 екземпляра и раждат по едно малко.[3]
Източници
редактиране- ↑ Plecotus austriacus (). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Червена книга на Република България. Сив дългоух прилеп. Посетен на 2022-03-28
- ↑ а б в г д Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 233-241.
- ↑ Plecotus austriacus - Science for Nature Foundation