Сивият кит (Eschrichtius robustus) е представител на Китоподобните близкородствен с Ивичестите китове, но отделен като единствен съвременен представител на семейство Сиви китове (Eschrichtiidae). Добре познат на китоловците в миналото е бил наричан още Дяволска риба, заради нападателното му поведение когато бъде уловен.

Сив кит
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
разред:Чифтокопитни (Artiodactyla)
семейство:Сиви китове (Eschrichtiidae)
род:Същински сиви китове (Eschrichtius)
вид:Сив кит (E. robustus)
Научно наименование
Lilljeborg, 1861
Разпространение
Синоними
  • Balaena gibbosa Erxleben, 1777
  • Agaphelus glaucus Cope, 1868
Сив кит в Общомедия
[ редактиране ]

Физическа характеристика

редактиране
  • Дължина на тялото около 16 m.
  • Тегло около 36 тона.

Както говори наименованието им, тези китове са тъмно сиви на цвят, нашарени с множество по-светло сиви и бели петна от струпване на морски жълъди (ракообразни от подклас Cirripedia) и белези от китови въшки (ракообразни от сем. Cyamidae). За разлика от Ивичестите китове имат само 2 – 5 гънки на гушата си и нямат гръбен плавник, а само няколко гръбначни издатини.

Разпространение

редактиране

Сивите китове се срещат в Северния Тихи океан: североизточна (американска) популация и критично застрашена северозападна (азиатска) популация. Съществувала е и трета популация в Северния Атлантик, но тя е унищожена още през 17 век, най-вероятно вследствие на китолова.

Популация

редактиране

Азиатската популация сиви китове наброява не повече от 300 индивида, чиито миграционен маршрут е все още неизвестен, но се предполага че е между Охотско море и бреговете на Южна Корея. По-голямата американска популация наброява 20 – 22 хиляди индивида които мигрират между крайбрежията на Аляска и Долна Калифорния, Мексико.

Миграция

редактиране

Сивите китове мигрират на юг през есента за да се размножават и женските да родят своите малки в по-топли води. През пролетта се отправят на север за да се хранят. При лятната си миграция към Берингово и Чукотско море американските сиви китове изминават около 16 – 22 хиляди километра със средна скорост от 5 км/ч. и това е една от най-дългите годишни миграции на бозайници. Наблюдението на сиви китове по маршрута на тяхната миграция е превърнато в туристическа атракция, която предоставя на всеки реалната възможност да се докосне до тези изключителни създания в естествената им среда.

Като представители на Беззъбите (баленови) китове сивите китове се хранят с бентосни (дънни) ракообразни, които обръщайки се на една страна (обикновено дясната) загребват от морското дъно и пресяват с помощта на балените си от вода и пясък. Хранят се обилно през лятото в северните води, а през останалата част от годината разчитат предимно на натрупаните мазнини. По време на миграцията обаче не пропускат възможност да се нахранят.

Природозащитен статус

редактиране

Сивият кит е вписан в Червения списък на световнозатрашените видове на IUCN като вид с малък риск, зависим от опазване[2].

  1. Eschrichtius robustus (Lilljeborg, 1861). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Eschrichtius robustus (IUCN Red List of Threatened Species, 2007)