Отваря главното меню

Сид Чарис (на английски: Cyd Charisse) е американска актриса и танцьорка, която придобива известност през ерата на мюзикълите в Холивуд.[1]

Сид Чарис
Cyd Charisse
американска актриса и танцьорка
Чарис през 1949 г.
Чарис през 1949 г.

Родена
Починала
17 юни 2008 г. (87 г.)
Актьорска кариера
Активен период 1943 – 1989
Семейство
Съпруг Нико Чарис
(1939 – 1947)
Тони Мартин
(1948 – 2008)
Деца 2

Уебсайт
Сид Чарис в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

 
Сид Чарис в „Аз пея под дъжда“ - филмът, който ѝ донася известност.
 
Сид Чарис с връчения ѝ Национален медал за изкуство, в компанията на президента Джордж Буш и съпругата му Лора Буш.

Родена е с името Тули Финклеа на 8 март 1922 година в Амарило, щата Тексас, САЩ.[2] Като малко момиче взима уроци по балет[3], за да укрепи мускулите си след прекаран полиомиелит.[4] На юношестка възраст е изпратена в Калифорния, за да се обучава професионално за танцьорка.[2] На 13-годишна възраст се присъединява към пътуваща балетна трупа, където се изявява с псевдонимите Мария Истомина и Фелия Сидорова.[3]

През 1943 година дебютира във филмовото изкуство с филма „Something to Shout About“, където играе под псевдонима Лили Норуд. Стига до ролята след като е забелязана от скаути. През следващото десетилетие участва с малки или анонимни роли в различни продукции. През 1946 година подписва договор с компанията „Метро-Голдуин-Майер.“[2]

За първи път използва артистичния псевдоним Сид Чарис във филма „Ziegfeld Follies“ (1945). Промяната е направена от продуцента на заглавието Артър Фрид. Псевдонимът е съставен от промененото изписване на „Sid“ – обръщение използвано от по-малкия брат на актрисата, когато не е можел да произнася добре думата „сестра“ (на английски: sister), и фамилното име на актрисата след като се омъжва – „Чарис“.[2]

През 1952 година придобива известност с участието си във филма „Аз пея под дъжда“, където има единична появява в една от многото танцувални сцени.[2] Това е сцената „Broadway Melody Ballet“, където партнира на Джийн Кели.[3] През следващата година играе първата си главна роля в „The Band Wagon“. В този филм изиграва една от най-известните танцувални сцени във филмовото изкуство – „The Girl Hunt Ballet“. Друг известен филм с нейно участние е „Brigadoon“ (1954), където танцува на песента „The Heather on the Hill“.[2]

Успешните години на Сид Чарис като актриса са в периода на голямата популярност на мюзикъли в Холивуд, която залязва през 1960-те години. Последният известен мюзикъл с нейно участие е „Silk Stockings“ (1957). След този период тя участва в няколко филми с драматични роли. Последният неин филм е „Private Screening“ (1989).[2] Участва също в 14 театрални постановки. Има появи в телевизията. След залеза на мюзикълите, Чарис се изявява като танцьорка по нощните клубове, където партнира на певеца и неин съпруг Тони Мартин.[3]

През 2006 година е удостоена от президента Джордж Уокър Буш с Национален медал за изкуство.[5]

Умира на 17 юни 2008 година от сърдечен удар в болница в Лос Анджелис.[2]

СемействоРедактиране

 
Чарис с втория си съпруг Тони Мартин и синовете си Тони (вляво) и Ники.

Сид Чарис има два брака. От 1939 до 1947 година е омъжена за танцьора и танцов инструктор Нико Чарис. Двойката се запознава в Европа и има един син – Ники Чарис. Разделят се с развод. През 1948 година Чарис се омъжва за певеца и актьор Тони Мартин, с когото има син – Тони. Бракът им продължава до смъртта на актрисата.[2]

Нейна племенница е актрисата Нана Визитор.[6]

Любопитни фактиРедактиране

През 1952 година нейните крака са застраховани за пет милиона долара.[3] Компанията „Метро-Голдуин-Майер“ твърди, че всеки крак на актрисата е застрахован за един милион долара. По-късно Чарис разкрива, че идеята за застраховката е на рекламния отдел на компанията.[4]

През 1962 година подкрепя Ричард Никсън в борбата му за Губернатор на Калифорния.[7]

Нейният любим филм от ерата ѝ на актриса е „Silk Stockings“.[4]

Частична филмографияРедактиране

  • 1943 – „Something to Shout About“
  • 1943 – „Mission to Moscow“
  • 1943 – „Thousands Cheer“
  • 1945 – „Ziegfeld Follies“
  • 1946 – „The Harvey Girls“
  • 1946 – „Three Wise Fools“
  • 1946 – „Till the Clouds Roll By“
  • 1947 – „Fiesta“
  • 1947 – „The Unfinished Dance“
  • 1948 – „On an Island with You“
  • 1948 – „The Kissing Bandit“
  • 1948 – „Words and Music“
  • 1949 – „East Side, West Side“
  • 1950 – „Tension“
  • 1951 – „Mark of the Renegade“
  • 1952 – „Аз пея под дъжда“ (Singin' in the Rain)
  • 1952 – „The Wild North“
  • 1953 – „Sombrero“
  • 1953 – „The Band Wagon“
  • 1954 – „Brigadoon“
  • 1954 – „Deep in My Heart“
  • 1955 – „It's Always Fair Weather“
  • 1956 – „Meet Me in Las Vegas“
  • 1957 – „Silk Stockings“
  • 1958 – „Twilight for the Gods“
  • 1958 – „Party Girl“
  • 1960 – „Black Tights“
  • 1961 – „Five Golden Hours“
  • 1962 – „Two Weeks in Another Town“
  • 1962 – „Something's Got To Give“
  • 1965 – „Assassination in Rome“
  • 1966 – „The Silencers“
  • 1967 – „Maroc 7“
  • 1976 – „Won Ton Ton, the Dog Who Saved Hollywood“
  • 1978 – „Warlords of Atlantis“
  • 1989 – „Private Screening“

ИзточнициРедактиране

  1. www.imdb.com
  2. а б в г д е ж з и Berkvist, Robert. Cyd Charisse, 86, Silken Dancer of Movies, Dies. // Ню Йорк Таймс. Посетен на 8 март 2015.
  3. а б в г д Cyd Charisse – National Medal of Arts. // NEA.
  4. а б в Obituary: Cyd Charisse. // BBC. Посетен на 8 март 2015.
  5. White House to honor medalists. // Посетен на 8 март 2015.
  6. Nana Visitor – Biography. // IMDb. Посетен на 8 март 2015.
  7. 1968 Presidential Race. // The Pop History Dig. Посетен на 8 март 2015.

Външни препраткиРедактиране