Силвестер Щадлер

Силвестер Щадлер (на немски: Sylvester Stadler) (1910 – 1995) е немски СС-бригадефюрер от Вафен-СС и генерал-майор от Вермахта, командир на дивизия „Дас Райх“, дивизия „Хоенщауфен“ и кавалер на орден Рицарски кръст с дъбови листа и мечове, връчен му за храброст и издръжливост на бойното поле.

Силвестер Щадлер
германски генерал
Звание	СС-Бригадефюрер
Години на служба	1933 – 1945 г.
Прякор	Фестл
Служи на	Австро-Унгария Австрийска република Германия
Род войски	Вафен-СС (1945)
Командвания	СС полк „Дер Фюрер“ 2-ра СС дивизия Дас Райх дивизия „Хоенщауфен“
Битки/войни	Втора световна война Битка при Курск Битката при Прохоровка
Награди	Германски кръст Рицарски кръст с дъбови листа и мечове
Дата и място на раждане	30 декември 1910 г. Фонсдорф, Австро-Унгария
Дата и място на смърт	23 август 1995 г. Аугсбург, Германия
Силвестер Щадлер в Общомедия

Ранни години

Роден е на 30 декември 1910 г. във Фонсдорф, Австрия.

През 1933 г. се присъединява към СС войските в Австрия, като бива изпратен в Германия да получи военно обучение. Показвайки голям потенциал там, от 1935 г. е преместен в школата за СС офицери, намираща се в Бад Тьолц, Бавария.

Преди началото на войната ротен командир.

Втора световна война

През 1940 г. е зачислен към полк „Дер Фюрер“, а малко по-късно и към полк „Дойчланд“. Ранен е по време на бойни действия и докато се възстановява заема пост инструктор в Тьолцската школа. Завръща се през март 1942 г. вземайки участие в сраженията при Харков. За участието си получава Рицарски кръст.

полк Дер Фюрер и Клането в Орадур-сюр-Глан

От юни 1943 г. получава командването на танково-гренадирския полк „Дер Фюрер“ (част от елитната 2-ра СС дивизия „Дас Райх“), с който взема участие в Битката при Курск.

Малко след това военна част от полка му ръководена от СС-щурмбанфюрер Ото Дикман извършва клане в село Орадур сюр Глан, разположено във Франция, където са убити около 642 селяни. Въпреки че Щадлер дава Дикман на военен съд, неговата репутация на командир на полка вече е опетнена, а Дикман е убит в сражения преди да бъде изправен пред върховния съд.

Хоенщауфен

През юли 1944 г. получава командването на елитната 9-а СС танкова дивизия „Хоенщауфен“. Заедно с Курт Майер той е сред най-младите командири в немските въоръжени сили. Неговата дивизия активно взема участие в Полша, Франция и на Източния фронт. Дори и в Битката за Нормандия по-късно, в защитата на долния хълм, както и Фалезкия чувал. Последно се сражава в Арнем (Операция Маркет-Гардън), Арденската офанзива и от части в Унгария. Ранен е тежко по време на боевете в Нормандия, а след възстановяването си отново поема поста командир на дивизията.

Предава се на американската армия през май 1945 г., след като води неуспешни битки в Австрия.

Умира през август 1995 г. на 84-годишна възраст в Аугсбург-Хаунщетен, Бавария.

Военна декорация

Щалдер е раняван тежко на няколко пъти. Голямата му смелост му спечелва отличието За близък бой (златна) като дивизионен командир в периода 1944 г. През 1943 г. е удостоен и с наградата Рицарски кръст, след повторното превземане на Харков – едно умно и стратегическо установяване в южния град Курск, СССР през пролетта на същата година. Малко след това са му връчени и Дъбовите листа към Рицарския кърст (№303), лично от Адолф Хитлер, а преди края на войната получава и Мечовете към Рицарския кръст с дъбовите листа (№152), този път връчени му от Йозеф Дитрих.

• Германски кръст (1942 г.) – златен
• Медал Източен фронт (1942 г.)
• Железен кръст
  • II степен (1939)
  • I степен (1940 г.)
• Декорация За близък бой – златна (12 декември 1943 г.)
• Две „Танкови значки“
• Рицарски кръст (6 април 1943 г.)
  • Носител на Дъбови листа (№303) от 16 септември 1943 г.
  • Носител на Мечове (№152) от 6 май 1945 г.
• Награда за продължителна служба във Вафен-СС (?)
• Значка за раняване – черна (?), сребърна (?) и златна (?)
• Упоменат във Вермахтберихт

Използвана литература

• Ripley, Tim. Hitler's Praetorians The History of the Waffen-SS 1925-1945. Spellmount, 2004. ISBN 1-86227-248-4.

Източници

• В Общомедия има медийни файлове относно Силвестер Щадлер

Цитати

Библиография

• Berger, Florian (2000). Mit Eichenlaub und Schwertern. Die höchstdekorierten Soldaten des Zweiten Weltkrieges. Selbstverlag Florian Berger. ISBN 3-9501307-0-5.
• Berger, Florian (2004). Ritterkreuzträger mit Nahkampfspange in Gold. Selbstverlag Florian Berger. ISBN 3-9501307-3-X.
• Fellgiebel, Walther-Peer (2000). Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 – 1945. Friedburg, Germany: Podzun-Pallas. ISBN 3-7909-0284-5.
• Patzwall, Klaus D. and Scherzer, Veit (2001). Das Deutsche Kreuz 1941 – 1945 Geschichte und Inhaber Band II. Norderstedt, Germany: Verlag Klaus D. Patzwall. ISBN 3-931533-45-X.
• Scherzer, Veit (2007). Die Ritterkreuzträger 1939 – 1945 Die Inhaber des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 von Heer, Luftwaffe, Kriegsmarine, Waffen-SS, Volkssturm sowie mit Deutschland verbündeter Streitkräfte nach den Unterlagen des Bundesarchives (in German). Jena, Germany: Scherzers Miltaer-Verlag. ISBN 978-3-938845-17-2.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sylvester Stadler в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​