Силвия Вагенщайн
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Силвия Вагенщайн е съосновател на издателство „Колибри“ (1991). Главен редактор, отговаря за издателските стратегии, водещ редактор на поредиците: Модерна класика, Съвременна европейска проза.
Силвия Вагенщайн | |
---|---|
българска преводачка и издателка | |
|
|
Националност |
![]() |
Семейство | |
Съпруг | Раймонд Вагенщайн |
Деца | Жаклин Вагенщайн |
Работила е като преводач и редактор във Френска редакция на Агенция „София-Прес“ (1976-1981).
От 1981-1990 г. е редактор, впоследствие главен редактор в издателство „Народна култура“.
Водеща на поредица многотомни издания: Балзак (10 тома), Флобер (4 тома), Стендал (4 тома), Юго (8 тома). Редактирала е множество произведения от френски автори от 19 и 20 век, поезия и проза: Песните на Малдорор, Лотреамон, Един сезон в ада, Озарения, Рембо, Малки поеми в проза, Цветя на злото, Бодлер и пр. редактор в секция „Многотомни издания“ на „Народна Култура“.
Автор на критически текстове, предговори, лексикографски съчинения.
ПреводиРедактиране
Преводи от френски на класически и съвременни произведения:
- „Изменение“, „Репертоари“ от Мишел Бютор;
- „Онорин“ от Балзак
- „Новели“ от Стендал
- „Тетрадки“ от Пол Валери
- „Златните плодове“ от Натали Сарот
- „Made in France“ от Пиер Данинос
- „Един изгубен профил“ от Франсоаз Саган
- „Историята на О“ от Полин Реаж
- „Бебето“ от Мари Дарийосек
- „Малкият Никола тръгва пак на училище“, „Щуротиите на Малкия Никола“ от Госини&Семпе
- „Изкушението на Свети Антоний“ от Гюстав Флобер;
- „Поезия“ от Ален Ланс
- „Любовникът“ и „Любовникът от Северен Китай“ от Маргьорит Дюрас, и др.
Превела е на френски език няколко книги с поезия от Кирил Кадийски, издадени в престижни френски издателства – Fata Morgana, Les Belles Lettres, L’Esprit des péninsules и др.
НаградиРедактиране
- Поощрение за млад преводач за „Изкушението на Свети Антоний“, Гюстав Флобер (1985);
- Награда на СПБ за „Изменение“, „Репертоари“, Мишел Бютор (1987) и др.
- Отличена с орден Chevalier des Arts et Lettres на Министерство на културата на Франция.