Символи на планети
Символ на планета или планетарен символ е графичен символ, използван в астрологията и астрономията за представяне на класическа планета[1] (видима с невъоръжено око), включително Слънцето и Луната или една от съвременните планети. Символите са използвани и в алхимията за представяне на металите, свързани с планетите, и в календарите за свързаните с тях дни. Използването на тези символи произлиза от класическата гръко-римска астрономия, въпреки че сегашните им форми произлизат от XVI век.
Класически планети редактиране
Класическите планети, техните символи, дни и най-често свързвани планетарни метали са:
| Класическа планета | Луна | Меркурий | Венера | Слънце | Марс | Юпитер | Сатурн |
| Символ | .svg){kind=small} |
.svg){kind=small} |
.svg){kind=small} |
.svg){kind=small} |
.svg){kind=small} |
.svg){kind=small} |
.svg){kind=small}
|
| Ден | понеделник | сряда | петък | неделя | вторник | четвъртък | събота |
| Метал | сребро | живак | мед | злато | желязо | калай | олово |
Планети редактиране
Международният астрономически съюз (IAU) обезсърчава използването на тези символи в съвременни статии на списания и тяхното ръководство за стил предлага съкращения от една – две букви за имената на планетите за случаите, когато могат да се използват планетарни символи, като например в заглавията на таблици.[2] Съвременните планети с техните традиционни символи и IAU съкращения са:
| Планета | Меркурий | Венера | Земя | Марс | Юпитер | Сатурн | Уран | Нептун |
| Символ | ☿ | ♀ | 🜨 | ♂ | ♃ | ♄ | ⛢ | ♆ |
| Инициал (IAU) | Me[3] | V | E | Ma | J | S | U | N |
Символика редактиране
Символите на Венера и Марс също се използват за представяне на женски и мъжки пол в биологията след конвенция, въведена от Карл Линей през 50-те години на XVIII.
Земя редактиране
.svg)
.svg)
Земята е една от класическите планети, тъй като „планетите“ по дефиниция са „скитащи звезди“, каквито се виждат от земната повърхност. Статутът на Земята като планета е следствие от хелиоцентризма през XVI век. Независимо от това, има прехелиоцентричен символ за света, който сега се използва като планетарен символ за Земята. Това е кръг, пресечен от хоризонтална и вертикална линия, представляващ света, разделен от четири реки на четирите части на света (често превеждани като четирите „ъгъла“ на света): 🜨. Остарял вариант само с хоризонталната линия е 🜔.[4]
Меркурий редактиране
Символът ☿ за Меркурий е кадуцей (тояга, преплетена с две змии), символ, свързван с Меркурий/Хермес през древността. Известно време след XI век в долната част на жезъла е добавен кръст, за да изглежда по-християнски.[5] Ранни форми се срещат и в средновековните византийски кодекси, които съхраняват хороскопи.[6]
Венера редактиране
Символът ♀ за Венера се състои от кръг с малък кръст под него. Тълкува се като изображение на ръчното огледало на богинята, което може също да обясни връзката на Венера с планетарния метал мед, тъй като огледалата в древността са били направени от полирана мед (сплав),[7] въпреки че това не е сигурно.[5]
Марс редактиране
Символът ♂ за Марс е изображение на кръг със стрелка, излизаща от него, сочеща под ъгъл в горния десен ъгъл в Европа и в горния ляв ъгъл в Индия. Като астрологичен символ представлява планетата Марс.[8][9]
Вижте също редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Класически планети
- ↑ The IAU Style Manual. 1989. с. 27.
- ↑ Или H, с M за „Марс“. В разпоредбата за малко вероятното събитие, когато сателит някога бъде открит около Меркурий, това ще бъде съкратено H1.
- ↑ "Solar System", in The English Cyclopaedia of Arts and Sciences, vol. VII-VIII, 1861
- ↑ а б Jones, Alexander. Astronomical papyri from Oxyrhynchus. 1999. ISBN 0-87169-233-3. с. 62 – 63. It is now possible to trace the medieval symbols for at least four of the five planets to forms that occur in some of the latest papyrus horoscopes ([ P.Oxy. ] 4272, 4274, 4275 [...]). Mercury's is a stylized caduceus. … The ideal form of Mars' symbol is uncertain, and perhaps not related to the later circle with an arrow through it.
- ↑ Neugebauer, Otto. A history of ancient mathematical astronomy. 1975. ISBN 0-387-06995-X. с. 788 – 789.
- ↑ Dieter Rehder. Chemistry in Space: From Interstellar Matter to the Origin of Life. Wiley-VCH, 2011. The symbol, the stylized hand mirror of the Goddess Venus, also represents femininity. It has also been used for the element copper: mirrors had been manufactured from polished copper.
- ↑ Maunder, A. S. D. The origin of the symbols of the planets // The Observatory 57. August 1934. с. 238 – 247.
- ↑ Evans, James. The History & Practice of Ancient Astronomy. Oxford University Press US, 1998. ISBN 0-19-509539-1. с. 350.