Симеон Дамянов
Симеон Дамянов е български историк, професор и директор на Националния исторически музей (1983-1985). Негов син е министърът на образованието от 2003 до 2005 г. Игор Дамянов, доц. по история.
Симеон Дамянов Симеон Ангелов Дамянов | |
Български историк | |
Роден |
14 септември 1927 г.
|
---|---|
Починал | 27 септември 1986 г.
|
Националност | България |
Научна дейност | |
Област | История |
Работил в | Институт по балканистика при БАН Национален исторически музей в София |
Семейство | |
Деца | Игор Дамянов |
Биография
редактиранеРоден е на 14 септември 1927 г. в село Сталийска махала, Ломско.[1] Започва своя изследователски път на учен историк като педагог и директор на ломската Политехническа гимназия „Найден Геров“ (1959–1961). Специализира в Нант, Франция и по-нататъшните му научни изследвания са посветени на нейната история и влиянието ѝ на Балканите.
Чете лекции във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, Софийския университет, университета в Мец, Франция и др.[1] Работи като ръководител на секция в Института по балканистика при БАН, а през последните години от живота си е директор на Националния исторически музей в София (август 1983 – октомври 1985 г.).[2] Автор на монографии, учебници по история и над 290 статии и студии. Един от редакторите на „Сто години културен живот в град Лом – юбилеен сборник“ (1961 г.).
Изследва националосвободителното движение на българите, идеологията на Гоце Делчев, отношението на Великите сили към Илинденско-Преображенското въстание, войните за национално обединение и други.[3]
Библиография
редактиранеАвтор е на редица научни трудове, сред които:
- „Ломският край през Възраждането“ (1967)
- „Франция и българската национална революция“ (1968)
- „Българо-френски икономически отношения – ХІХ и началото на ХХ в.“ (1977)
- „Великата френска революция 1789-1799 г.“ (1977)
- „Френската политика на Балканите 1878-1953“ (1977)
- „България във френската политика“ (1985)
Източници
редактиране- ↑ а б Биографична справка за проф. Симеон Дамянов, сайт на Регионална библиотека „Гео Милев“, Монтана.
- ↑ „Директори“[неработеща препратка], сайт на Националния исторически музей.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 439.