Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за живописеца. За неговия внук вижте Симеон Молеров (революционер).

Симеон Димитров Молеров е български зограф от рода Молерови, син на Димитър Молеров и внук на Тома Вишанов. Симеон Молеров е един от видните представители на Банската художествена школа.

Симеон Молеров
български зограф
Роден
1816 г.
Починал
1903 г. (87 г.)
Симеон Молеров в Общомедия
Св.св. Кирил и Методий, св. Климент и епископ Теофилакт от Симеон Молеров 1864 година. Икона от иконната сбирка на Зографския манастир
Св.св. Седмочисленици от Симеон Молеров 1864 година. Икона от иконната сбирка на Зографския манастир

БиографияРедактиране

Роден е в 1816 година в село Банско, което тогава е в Османската империя. Учи се от баща си. Работи иконопис из Югозападна България, в Света гора и в Солун, където държи художествено ателие. Заедно с баща си рисува стенописите и ктиторските портрети в главната църква на Рилския манастирРождество Богородично“, както и в параклисите ѝ „Свети Никола“ и „Свети Иван Рилски“.

Самостоятелно дело на Симеон Молеров са иконите в църквата „Света Троица“ в Банско, както и иконите в църквата „Сретение Господне“ в село Добърско (около 1860 година), смятани за негови върхови постижения. В 1882 година рисува 46 икони за църквата „Свети Атанасий“ в село Елешница, а на следната 1883 иконите за църквата „Свети Димитър“ в Бачево и 30 икони за църквата „Успение Богородично“ в Игралище. През 1897 година изписва иконите за църквата „Успение Богородично“ в Лъджене. През 70-те и 80-те години рисува икони за Зографския и други атонски манастири. В 1897 година работи в Солун.[1]

Често стилът на сина силно наподобява този на бащата, но като цяло предпочитани от него са линеарно-плоскостните изображения и по-студените цветове. Усеща се влияние на светогорската религиозна живопис.

Симеон Молеров има двама сина, Вишан Молеров и Георги Молеров, който наследява занаята на баща си, но умира много млад, с което се прекъсва зографската традиция на рода.[2][3][4]

Родословно дървоРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Хаджи иконом
Вишан
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тома Вишанов
(ок. 1750 — неизв.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Молеров
(ок. 1770 — 1853)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Симеон Димитров Молеров
(1816 — 1903)
 
Иван Молеров
 
Гинда Димитрова Тодева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вишан Молеров
(1847 — 1898)
 
 
 
Георги Молеров
(1848 — 1878)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Фания Филева
 
Симеон Вишанов Молеров
(1875 — 1923)
 
Димитър Георгиев Молеров
(1874 — 1961)
 
Костадин Молеров
(1876 — 1957)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владислав Молеров
(1823 — 1996)
 
Свобода Молерова
(1928 — 2007)
 
 
 
 
 
 
 
 

БележкиРедактиране

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 515.
  2. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1986.
  3. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 586.
  4. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.435.