Симеон Молеров (живописец)

български зограф
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за живописеца. За неговия внук вижте Симеон Молеров (революционер).

Симеон Димитров Молеров е български зограф от рода Молерови, син на Димитър Молеров и внук на Тома Вишанов. Симеон Молеров е един от видните представители на Банската художествена школа.

Симеон Молеров
български зограф
Роден
Починал
1903 г. (87 г.)
Банско, Османска империя
Етнос българи
Семейство
Баща Димитър Молеров
Братя/сестри Иван Молеров
Симеон Молеров в Общомедия
Св. св. Кирил и Методий, св. Климент и епископ Теофилакт от Симеон Молеров 1864 година. Икона от иконната сбирка на Зографския манастир
Св. св. Седмочисленици от Симеон Молеров 1864 година. Икона от иконната сбирка на Зографския манастир

БиографияРедактиране

Роден е в 1816 година в село Банско, което тогава е в Османската империя. Учи в гръцкото училище в Сяр.[1] Учи иконопис от баща си. Работи иконопис из Югозападна България, в Света гора и в Солун, където държи художествено ателие. Заедно с баща си рисува стенописите и ктиторските портрети в главната църква на Рилския манастирРождество Богородично“, както и в параклисите ѝ „Свети Никола“ и „Свети Иван Рилски“.

Самостоятелно дело на Симеон Молеров са иконите в църквата „Света Троица“ в Банско, както и иконите в църквата „Сретение Господне“ в село Добърско (около 1860 година), смятани за негови върхови постижения. В 1882 година рисува 46 икони за църквата „Свети Атанасий“ в село Елешница, а на следната 1883 иконите за църквата „Свети Димитър“ в Бачево и 30 икони за църквата „Успение Богородично“ в Игралище. През 1897 година изписва иконите за църквата „Успение Богородично“ в Лъджене. През 70-те и 80-те години рисува икони за Зографския и други атонски манастири. В 1897 година работи в Солун.[2]

Често стилът на сина силно наподобява този на бащата, но като цяло предпочитани от него са линеарно-плоскостните изображения и по-студените цветове. Усеща се влияние на светогорската религиозна живопис.

Според внука му Симеон Молеров той е бил човек буен, избухлив, деспотичен и прахосник.[1]

Симеон Молеров има двама сина, Вишан Молеров и Георги Молеров, който наследява занаята на баща си, но умира много млад, с което се прекъсва зографската традиция на рода.[3][4][5]

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Хаджи иконом
Вишан
 
Гергина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тома Вишанов
(около 1750 — неизв.)
 
Мария Вишанова
 
Димитър Вишанов
 
Георги Вишанов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Молеров
(около 1770 — 1853)
 
Катерина Тодорова Везьова
(1785 — 1885)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кадифа Хадживълчева
(1816 — ?)
 
Симеон Молеров
(1816 — 1903)
 
Иван Молеров
 
Гинда Тодева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Катерина Тодорова
Ушева
 
Вишан Молеров
(1847 — 1898)
 
 
 
Георги Молеров
(1848 — 1878)
 
Елена Деликостова
Сирлещова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Молеров
(1870 — 1916)
 
Иван Молеров
(1873 — 1917)
 
Фания Филева
 
Симеон Молеров
(1875 — 1923)
 
 
 
Димитър Молеров
(1874 — 1961)
 
Костадин Молеров
(1876 — 1957)
 
Мария Кочукова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владислав Молеров
(1923 — 1996)
 
Свобода Молерова
(1928 — 2007)
 
 
 
Малин Молеров
(1916 — 1976)
 
Милка Пондева
(1919 — ?)
 
Петър Пондев
(1914 — 1984)
 
Драганка Молерова
(1921 — ?)
 
 

БележкиРедактиране

  1. а б Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 208.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 515.
  3. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1986.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 586.
  5. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.435.