Симеон Попконстантинов

български революционер

Симеон Попконстантинов (Попкостадинов) Сланчев (изписване до 1945 година: Симеонъ попъ Константиновъ) с псевдоним Драгомир[1] е български революционер, мехомийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]

Симеон Попконстантинов
български революционер
Роден
Починал
23 юни 1962 г. (88 г.)

Биография

редактиране

Симеон Попконстантинов е роден на 25 февруари 1874 година в мехомийското село Годлево, тогава в Османската империя.[3] Учи в българското педагогическо училище в Сяр, в прогимназията в Банско до 1892 година[4] и завършва Кюстендилското педагогическо училище през 1895 година. В Кюстендил учи заедно със съселяните си Димитър Попиванов, бъдещ музикален деец и Лазар Томов, който му е братовчед и също става деец на ВМОРО. В гимназията организират Младежко македонско дружество.[2]

Учителства 33 година в Якоруда, Баня, Банско, Куклен, Мехомия, Радовиш и други места.[5] Присъединява се към ВМОРО още като учител в Якоруда в учебната 1896 - 1897 година. Поддържа оръжейния канал от Лъджене за Якоруда. Участва в аферата „Мис Стоун“, след което е нелегален до ноември 1902 година.[5] На 5 януари 1903 година оглавява група, която пренася от Рилския манастир динамита, използван за Атентата при Ангиста.[2] През Илинденско-Преображенското въстание е селски войвода на четата от Добърско, която със съдействието на Лазар Томов прекъсва телеграфа между Мехомия и Баня.[5][2] След това на 21 – 22 септември участва в сраженията с войска и башибозук на Ланския рид и връх Айгидик в Годлевския дял на Рила.[2]

След въстанието членовете на семейството му са затваряни и изселвани. Назначението на Попконстантинов за учител в Радовиш е отменено. Едва в учебната 1905 – 1906 година Попконстантинов отново става главен учител в Мехомия.[2] Между 1905 и 1906 година е ръководител на Мехомийския околийски комитет на ВМОРО. На 27 юни 1907 година успява да избяга при опит за арест в кръчмата на Атана Дуйнов и минава в Свободна България, като става прогимназиален учител в Батак.[2][5] Осъден е задочно от Солунския съд на 15 години затвор.[2]

След Младотурската революция в 1908 година получава амнистия и се връща в Мехомия. Става инспектор на всички училища в района. Сред основателите е на читалището „13 септември 1903 година“. Председател е на Околийското учителско дружество и е избран за делегат на Учредителния конгрес на Съюза на българските учители в Отоманската империя в Солун.[2]

Участва като доброволец в Балканската война и участва в граничното сражение при връх Грънчар.[5]

През 1913 година Симеон Попконстантинов се установаява в Мехомия, където в 1917 – 1918 година е пръв директор на гимназията. От 1919 година до пенсионирането си в 1928 година преподава български език и география.[2]

Умира на 23 юни 1962 година в Разлог.[6][7]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 38.
  2. а б в г д е ж з и к Попова, Росица К. Симеон Попконстантинов // Разложки светилници, стр. 4. Инициативен комитет - гр. Разлог, 15 юни 2005. Архивиран от оригинала на 2011-09-11. Посетен на 24 януари 2015.
  3. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 352.
  4. Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 9.
  5. а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 137.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 135.
  7. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 377.