Симеон Янев
Симеон Янакиев Симеонов, широко известен с псевдонима си Симеон Янев, е български писател, есеист, теоретик, литературовед, професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“[1].
Симеон Янев | |
български литературовед и писател | |
Роден |
27 ноември 1942 г.
|
---|---|
Националност | България |
Учил в | Софийски университет |
Работил | писател, литературен критик, редактор, преподавател |
Научна дейност | |
Област | Филология |
Работил в | Софийски университет |
Публикации | „Пародийното в литературата“ (1989) |
Литература | |
Жанрове | роман, разказ, есе |
Известни творби | „Биографиите...“ (1983 – 1986) |
Награди | „Елин Пелин“ (2002), „Иван Радославов и Иван Мешеков“ (2003), „Нешо Бончев“ (2013), „Атанас Далчев“ (2014), Вазова награда (2017), „Тодор Влайков“ (2017) |
Семейство | |
Уебсайт | simeonyanev.wordpress.com |
Симеон Янев в Общомедия |
Биография
редактиранеРоден е в Нови хан, Софийско на 27 ноември 1942 г. Завършва гимназия през 1960 г. в гр. Елин Пелин и „Българска филология“ в Софийския университет през 1967 г.
Редактор е във вестник „Студентска трибуна“ (1967 – 1970), в сп. „Пламък“ (1970 – 1974), във в. „Литературен фронт“ (1974 – 1975), в издателство „Български писател“ (1975 – 1977; 1981 – 1984).
Аспирант в катедра „Българска литература“ в Софийския университет (1970 – 1972), защитава (1973) дисертация на тема „Художественият свят на Елин Пелин и българската повествователна традиция“ и става кандидат на филологическите науки (приравнено на днешното доктор по филология). Защитава (1988) дисертация на тема „Пародийното в литературата“ и става доктор на филологическите науки.
Асистент е в същата катедра (1974), доцент (1980) и професор (1990), преподавател по нова българска литература. Лектор е по български език и литература в Белгия (градовете Брюксел, Льовен, Гент) в периода 1978 – 1981 г.
Секретар на СБП (1989 – 1990). През 2002 г. основава в СУ „Св. Кл. Охридски“ магистърска програма „Творческо писане“, която ръководи до пенсионирането си през 2007 г. В програмата работят поетесата Валентина Радинска, проф. Боян Биолчев, д-р Ани Илков, д-р Димитър Кирков и др. След принудителното му пенсиониране от СУ работи по мащабния проект Атлас на българската литература.
Признание и награди
редактиранеНосител е на националната награда „Елин Пелин“ (2002).
През 2003 г. става петия носител на Националната награда за литературна критика „Иван Радославов и Иван Мешеков“, учредена от община Златарица и Катедрата по българска литература във Великотърновския университет.
През 2007 г. е удостоен със званието „Почетен гражданин на Перущица“ с решение № 76 на Общинския съвет на Община Перущица, протокол № 11/11.10.2007 г.[2]
През 2013 г. става 5-ия лауреат на наградата за литературна критика „Нешо Бончев“, учредена през 2009 г. от Община Панагюрище и Министерството на културата във връзка със 170-а годишнина от рождението на първия български литературен критик[3].
През 2014 г. става лауреат на наградата „Атанас Далчев“, учредена от издателство „Обнова“ в Сливен[4].
През 2017 г. става носител на Вазова награда, връчвана от Община Сопот и Министерството на културата[5][6][7], и на националната литературна награда „Тодор Влайков“, връчвана от Община Пирдоп[8].
Библиография
редактиранеБелетристика
редактиране- Но преди да изляза на ринга (разкази). 1970
- Прочетено крадешком. Страници от дневник. 1973
- Ден и нощ, нощ и ден. 1976
- Биографии на писатели, генерали и трети лица (роман). Варна: Георги Бакалов, (1983 – 1 част) (1986 – 2 част)
Научни трудове
редактиране- Традиции и жанр (изследване). София: Наука и изкуство, 1975
- Тенденции в съвременната проза (изследване). София: Български писател, 1977
- Българска детско-юношеска проза. София: Народна просвета, 1979
- Корени. София: Народна младеж, 1976
- Пародийното в литературата. София: Наука и изкуство, 1989
- Български характери (есета). София: Профиздат, 1989
- Участта българин. Велико Търново: Слово, 2002. (ISBN 954-439-752-3)[9]
- Малък речник на българската литература (очерци и библиографии). София: Сема РШ, 2004. (ISBN 954-8021-41-2)
Съставителство и редакция
редактиране- Симеон Янев, Биляна Борисова, Стоян Петков съст., Атлас на българската литература 1878 – 1914, Пловдив: Жанет – 45, 2004
- Симеон Янев, Биляна Борисова, Петя Колева и Велислава Маринова съст., Атлас на българската литература (1915 – 1944). Пловдив: Жанет 45, 2006
- Симеон Янев, Петя Колева съст., Атлас на българската литература (1944 – 1968). Пловдив: Жанет 45, 2008
- Симеон Янев. Атлас на българската литература (1969 – 1979). Пловдив: Жанет 45, 2010
- Симеон Янев. Атлас на българската литература (1979 – 1989). Пловдив: Жанет 45, 2010[10]
Източници
редактиране- ↑ „Проф. Симеон Янев – литературовед“ Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine. – в events.bg
- ↑ „Проф. Симеон Янев (Симеон Янакиев Симеонов)“ Архив на оригинала от 2017-03-19 в Wayback Machine., сайт на община Перущица
- ↑ „Симеон Янев е определен за носител на Националната наградата за литературна критика „Нешо Бончев“, сайт на община Панагюрище
- ↑ „Симеон Янев получи наградата „Атанас Далчев“, в-к „Дума“, бр. 128, 7 юни 2014 г.
- ↑ „Симеон Янев получава Вазовата награда за литература“, сайт на СБЖ, 6 юли 2017 г.
- ↑ „За първи път връчиха детска национална Вазова награда“, БНТ, 9 юли 2017 г.
- ↑ „Носителят на Вазовата награда: Не върнем ли Вазов в училище, ние сме загубени“, интервю на Цветана Георгиева, karlovobg.eu, 11 юли 2017 г.
- ↑ „Литературният историк и изследовател проф. д.ф.н. Симеон Янев: четвъртият удостоен с приза „Тодор Влайков“ Архив на оригинала от 2019-02-04 в Wayback Machine., сайт на община Пирдоп.
- ↑ Обширен откъс от „Участта българин“, сайт на Съюза на свободните писатели в България.
- ↑ Елена Налбантова, „Атлас на българската литература“, рец. в електронно списание LiterNet, 30.05.2011, кн. 5 (138)
- Константинова, Божанка. Български писатели. Творци на литература за деца и юноши. том II. София: Зелена вълна, 1999 (стр. 273 – 276)
- Янев, Симеон. Участта българин. Приложение (стр. 289 – 294) Велико Търново: Слово, 2002
- Речник на българската литература, т. 3 (П-Я), Институт за литература на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1982
Външни препратки
редактиране- От и за Симеон Янев в Своден каталог НАБИС (Национален каталог на академичните библиотеки в България)
- Статии на Симеон Янев в сп. „Литературна мисъл“
- Блог на проф. Симеон Янев
- Симеон Янев в Литернет
- Симеон Янев в Литературен свят
- Произведения на Симеон Янев в Моята библиотека
- Симеон Янев на сайта на издателство „Жанет 45“
- Симеон Янев и Кирил Топалов на учредяването на Кабинет на младия писател към СБП, 1973 г., архив на фотографа Тодор Славчев
- Статии
- „За гения и неговите критици (165 години от рождението на Христо Ботев)“, в. Дума, 5 януари 2013, бр. 3
- „Литературността и фолклорността у Вапцаров“ Архив на оригинала от 2021-12-01 в Wayback Machine., сп. Простори, май 2006
- „Литературността и фолклорността у Вапцаров“, 2 част Архив на оригинала от 2020-10-29 в Wayback Machine., сп. Простори, юни 2006
- За него
- Светлана Стойчева, „Симеон Янев“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН
- Панко Анчев, „Талантлив писател и изследовател“, в. Дума, 24 ноември 2012, бр. 273