Отваря главното меню

Симоне Мартини (ок. 1284, Сиена, Италия – юли 1344, Авиньон, Франция) е италиански живописец, роден в Сиена. Той е водеща фигура в развитието на ранната италианска живопис и оказва огромно влияние върху развитието на Международната готика.

Симоне Мартини
Роден
ок. 1284 г.(1284-00-00)
Починал
1 юли 1344 г. (на 60 г.)
Националност италианец
Стил живопис, фреска
Академия Сиенска школа
Учители Дучо ди Буонинсеня Амброджо Лоренцети
Направление Международна готика
Повлиян Дучо ди Буонинсеня
Повлиял Липо Меми
Награди рицарско звание
Симоне Мартини в Общомедия

Съдържание

ЖивотРедактиране

Смята се, че Мартини е ученик на Дучо ди Буонинсеня, водещ сиенски художник. Според късния ренесансов биограф Джорджо Вазари[1], Мартини е ученик на Джото, с когото заминава за Рим, за да изрисуват старата базилика „Св. Петър“. Зет на Мартини е художникът Липо Меми. За живота на Мартини е оцеляла изключително малко информация.

Работи в Сиена, Неапол (в двора на неаполитанския крал Робер Анжуйски, където през 1317 г. му е дадено рицарско звание), Орвието, Асизи и Авиньон, където и починал.

ТворчествоРедактиране

Три ранни творбиРедактиране

 
Симоне Мартини. Мадона с младенеца № 583. Сиенска пинакотека
 
Симоне Мартини. Мадона Мизерикордия. 1308 – 10 г. Сиенская пинакотека

Към ранния период от творчеството на Мартини се причисляват три произведения, създадени до фреската „Маеста“ в Палацо Публико. Всички те нямат точна дата на създаване и подпис на художника. Счита се, че Симоне провежса школа на обучение в ателието на Дучо.

  • Изхождайки от това предположение, изследователите приписват на четката на Симоне „Мадона с младенеца“ („Мадона с младенеца“ № 583 от 1308 – 10 г., Сиенска пинакотека). Това произведение, от една страна, демонстрира тесните връзки на Мартини с изкуството на Дучо, от друга страна, в него се забелязват черти, характерни за произведенията на Симоне Мартини.
  • Друго ранно произведение е фреската с изображение на Мадоната, открита от Енцо Карли и датирана от него към 1311 – 14 г.
  • Трето произведение се явява приписваната на ранния период на Симоне „Мадона Мизерикордия“ (Сиенска пинакотека). Това е богато изпълнена картина с използване на злато, сребро и цветни камъни. В нея още е различимо влиянието на Дучо в трактовката на типажите и позите на персонажите, и в същото време има някои явни новации. Въпросът за авторството на това произведение не е окончателно решен.[2]

„Маеста“Редактиране

Залата на съвета в Палацо Публико е построена между 1304 и 1310 г. Нейните стени скоро започват да бъдат украсявани с фрески, съгласно архивните документи – от март 1314 г. Вероятно, първата фреска е „Маеста“ на Симоне Мартини, завършена от него през юни 1315 г. Това е тържествена, пълна с йерархическа строгост композиция, изписана под влияние на „Маеста“ на Дучо. Във фреската на Мартини може се види творческото развитие на идеите му по няколко направления. На първо място, това е композицията, представляваща разчупена елипса, в центъра на която вече не на мраморен, както е у Дучо, а на златен трон стои защитницата и владичица на Сиена – Мадона с младенеца. На второ място, това е създаването на илюзията за пространства с помощта на червения балдахин и стълбовете, на които той се крепи. На трето място, това е моделирането на фигурите и лицата. На долния ред, както у Дучо, са представени светите покровители на Сиена: св. Ансано, св. епископ Савин, св. Кресченций, и св. Виктор. Стълбовете, на които се крепи балдахина, символично се поддържат от апостолите Петър, Павел, и Йоан Богослови Йоан Кръстител.

Симоне прави в щукатурата резки и слага там цветни стъкълца, за да придаде на фреската сияние, а също използва и олово.

 
Маеста“ 1315 г. Палацо Публико. Сиена

Фрески в капелата на Сан Мартино в АсизиРедактиране

Датировката на тези фрески е дискусионна, макар учените да се обединяват около 1317 година. Симоне Мартини изобразява десет сцени от живота на св. Мартин Турски, основавайки се на Златната легенда на Якопо да Вораджине.

Съгласно християнската традиция, историята на св. Мартин има отношение към времето на управлението на император Юлиан. Мартин е конник, служещ в римската армия. През 344 г. той преживява дълбоко религиозно обръщане, приема християнството и отказва да служи на кесаря и започва да служи на Бога. Впоследствие св. Мартин става епископ и извършва ред чудеса[3].

Тези фрески са шедьовър на Симоне Мартини. Пространствените построения, човешките пози, множеството разни находки и новации в трактовката на сюжетите предизвикват възхищение още на неговите съвременници. Историята на св. Мартин е изписана деликатно и аристократично, без излишни ефекти, в изискан готически стил .

Олтарна картинаРедактиране

Първата създадена от Симоне Мартини олтарна картина се счита „Олтар св. Луи Тулузки“ (1317 г. Музей Каподимонте, Неапол), която той изпълнява по време на хипотетическото си пребиваване при двора на крал Робер Неаполитански. Тя представлява картина, на която св. Луи Тулузски коронова Робер Неаполитански, в това време ангели коронясват с небесна корона самия св. Луи. Символизмът на картинатя е ясен: Луи се съгласява да стане епископ при условие, че му позволят да встъпи във францисканския орден, за което той тайно се договаря с папа Бонифаций VIII. Така той преживява живота си в бедност, чистота и безсребърничество. Симоне в картината скрива неговата бедност, изобразявайки Луи в богато и готическо красиво облекло. В ниската част на олтара се намират предели, в които са поставени 5 малки картини със сцени от житието на св. Луи Тулузки.

Авиньонски периодРедактиране

От авиньонския период е запазен един полиптих, частите на който се пазят в различни музеи. Този полиптих с изображението на Страстите Христови, две части на който, „Разпятие“ и „Снемане от кръста“, се намират в Кралски музей за изящни изкуства (Антверпен), едната – „Носене на Кръста“ в Лувъра в Париж, и още една – „Полагане в гроба“ – в Берлинската картинна галерия. Предполага се, че това неголямо произведение поръчва на Симоне, Наполеоне Орсини, починал в авиньонската курия през 1342 г., затова него обикновено го наричат „Полиптих Орсини“.

Списък от произведенияРедактиране

 
Благовещение“, галерия Уфици, Флоренция. 1333 г.

Портретен жанрРедактиране

За влиянието на Симоне Мартини за създаване на портретния жанр вж Портретът в италианския Ренесанс.

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. „Животописи на най-значимите живописци, скулптури и архитекти“ – първата история на изкуството, 2 издания – 1550 и 1568 г.
  2. Bellosi, Luciano (1999). Duccio: The Maestà. New York: Thames and Hudson.
  3. * Беренсон Б. Живописцы итальянского Возрождения. М., 1965
  4. Diana Norman. Painting in Late Medieval and Renaissance Siena (1260 – 1555). Yale University Press. 2003.