Симон II (Лотарингия)
Симон II (на френски: Simon II de Lorraine; на немски: Simon II von Lothringen, * 1140, † 1 април 1206) от фамилията Дом Шатеноа, е херцог на Горна Лотарингия от 1176 до 1205 г.
| Симон II Simon II de Lorraine | |
| херцог на Горна Лотарингия | |
 | |
| Роден |
1140 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Франция |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Лотаринги |
| Баща | Матиас I |
| Братя/сестри | Фридрих I[1] Дитрих IV от Лотарингия[1] |
| Симон II в Общомедия | |
Биография редактиране
Той е първият син и наследник на Матиас I († 1176), херцог на Горна Лотарингия, и Берта от Швабия, която е наричана още и Юдит фон Щауфен (1123 – 1195), дъщеря на Фридрих II, херцог на Швабия (Хоенщауфен). Майка му е племенница на крал Конрад III и сестра на по-късния император Фридрих Барбароса.
Симон II последва баща си през 1176 г. като херцог, въпреки че майка му предпочита повече неговия по-малък брат Фридрих. Като апанаж той дава на брат си господството Бич, което не му е достатъчно и той въстава. След тригодишна война през май 1179 г., според сключения мирен договор, с който фактически Лотарингия се разделя на две, Симон II получава франкофонксия юг, а по-малкият му брат Фридрих получава немскоговорещия север и господствата Жербевийе и Орм при Нанси.
Симон II се жени за пръв път за Агнес фон Велденц († 1185/1190), дъщеря на Герлах I, граф на Велденц. Втората му съпруга е Ида от Виен († 1224), дъщеря на Гералд I, граф на Макон и Виен. Той остава бездетен. Симон II определя племенника си Фридрих II, син на брат му Фридрих, за свой наследник, въпреки че брат му е още жив. През 1202 г. той дава графството си Водемон на Теобалд I, граф на Бар. Симон се отказва от престола през 1205 г. и отива в манастир, където умира.
След смъртта на Симон II († 1206) обаче брат му Фридрих I се прокламира за херцог на Лотарингия.
Източници редактиране
- Georges Poull, La Maison ducale de Lorraine. Presses Universitaires de Nancy, 1991. 595 p. ISBN 2-86480-517-0. p. 48.
- Hans-Walter Herrmann, Simon II.. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 24, Duncker & Humblot, Berlin 2010, S. 427 f.
- Michel Parisse, Simon (II.), Hzg. v. Lothringen. In: Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 7, LexMA-Verlag, München 1995, ISBN 3-7608-8907-7, Sp. 113.
- Henry Bogdan, La Lorraine des ducs, sept siècles d’histoire. 2005
- Detlev Schwennicke, Europäische Stammtafeln. Band I.2 (1999) Tafel 204