Симпатията е възприятието, разбирането и реакцията на страданието или нуждата от друга форма на живот.[1] Според Дейвид Хюм тази симпатична загриженост се задвижва от смяна на гледната точка – от личната към тази на друга група или индивид, който е в нужда. Хюм обяснява, че това е така, защото „умовете на всички хора са сходни в своите чувства и операции“ и че „поривът на единия се предава на останалите“.[2]

„Тиха симпатия“, худ. Хърбърт Дикси

В допълнение към влиянието си върху вземането на решения, симпатията също играе роля в поддържането на социалния ред.[3]

Източници

редактиране
  1. Tear, J. Neurodevelopmental changes in the circuits underlying empathy and sympathy from childhood to adulthood // Developmental Science 13 (6). 2010. DOI:10.1111/j.1467-7687.2009.00940.x. с. 886 – 899.
  2. Hume, David. The David Hume Collection. Charles River Editors, 2018. ISBN 9781531257637.[неработеща препратка]
  3. Irwin, K. Sympathy and Social Order // Social Psychology Quarterly 71 (4). 1 December 2008. DOI:10.1177/019027250807100406. с. 379 – 397.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sympathy в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​