Синагога (от гръцки συναγωγή, „събрание“, на иврит – בית כנסת) е еврейският молитвен дом. Първите синагоги датират от 2 век пр.н.е. с началото на зугота.

Сградата на Софийската синагога. Детайл
Фасадата на Голямата синагога на Тунис с изобразения тетраграм YHWH в звездата на Давид

За разлика от християнската църква, например, синагогата не е храм, тъй като според юдаизма има един-единствен храм – несъществуващият днес Втори храм (от чиято последна постройка се е запазила т. нар. „Стена на плача“). Синагогата е мястото, където се събират във всеки свещен ден (за юдеите събота), вярващите. В строгия смисъл богослужение не се провежда – изпълняват се ритуали, произнасят се молитви, четат се проповеди.[1] Богослужението според равинската традиция е възможно единствено и само в Йерусалимския храм.

Интересна е географията на синагогата. Тъй като според талмудическите предписания през съботния ден (през който не трябва да се работи), е допустимо човек да измине 800 стъпки. Във връзка с това в миналото синагоги се строят там, където в близост има компактно еврейско население.

Архитектурата на синагогата варира според страната, в която е строена. Едни от най-внушителните постройки се намират в Испания, повечето от тях са действащи. Една от най-големите синагоги в Европа се намира в София.

Вижте също редактиране

Бележки редактиране

  1. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус. София, Витлеем, 2007. ISBN 978-954-91134-4-0. с. 140-141.