Синапсиди

Синапсидите (Synapsida) са група животни, която включва бозайниците, както и всяко друго животно, по-тясно свързано с бозайниците, отколкото с другите членове на амниотите, такива като сауропсидите (влечуги и птици). Синапсидите са еволюирали от базални амниоти преди около 312 млн. години, през периода на късния карбон.

Синапсиди

Класификация

царство: Животни (Animalia) подцарство: Същински многоклетъчни (Eumetazoa) подцарство: Двустранно симетрични (Bilateria) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) подтип: Гръбначни (Vertebrata) инфратип: Челюстни (Gnathostomata) мегаклас: Костни риби (Osteichthyes) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) инфраклас: †Elpistostegalia (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) надклас: Четирикраки (Tetrapoda) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Синапсиди (Synapsida)

Научно наименование

Synapsida Osborn, 1903

Обхват на вкаменелости

московий – настояще, 312 – 0 Ma ПреК К О С Д К П Т Ю К Пг Н

Синапсиди в Общомедия

[ редактиране ]

Синапсидите са най-големите сухоземни гръбначни животни през пермския период, преди 299 до 251 млн. години, въпреки че някои от по-големите пареазаври в края на периода са ги съпоставяли по размер. Техният брой и разнообразие са били силно намалени от пермийско-триасовото измиране. Към момента на изчезването в края на перм всички по-стари форми на синапсиди (известни като пеликозаври) вече са изчезнали, като са били заменени от по-модерните терапеиди.

Източници

Тази статия за животно все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.