Синдром на хроничната умора

Синдром на хроничната умора (СХУ) е болестно състояние с неизяснена етиология. Състоянието се характеризира със субфебрилитет (37.1 – 37.2), възпалителни заболявания и силна умора.

Синдром на хроничната умора

Причини

Не е изяснено кой и защо започва да страда от описаното състояние. Предполага се, че страданието се отключва след инфектиране с цитомегаловирус или Епщайн-бар вируси. Често състоянието бива „отключено“ след преболедуване от остра вирусна инфекция (ОВИ).

Стадии и симптоми

Типично заболяването започва с някаква вирусна инфекция, която протича по-тежко от обикновено. Последва непълно възстановяване, с последващи чести епизоди на боледуване от ОВИ. Периодите на подобряване/влошаване обикновено са около 3 – 6 седмици. Влошаването се съпътства с насложена ОВИ, която протича по-трудно от обикновено и трае по-дълго време. През цялото време пациентът не се чувства добре, изпитва силно нежелание за работа, породено от тежката умора. Гърлото често е леко зачервено и въпреки периодичните епизоди на подобрение не се излекува напълно. Телесната температура рядко спада до нормални стойности и обикновено е субфебрилна. Умората у пациентите е водещият симптом. Един от пациентите описваше състоянието си по следния начин: „Ставам сутрин и силите ми стигат до толкова – да мога да отида в банята и да си измия зъбите“. Важен симптом е невъзможността човек да възвърне бодростта си след продължителен сън. Други симптоми: депресия, главоболие, подуване на лимфните възли, особено в шийната област, нарушения в съня, болки в ставите, виене на свят, гадене.

Често близките и работодателите на тези хора ги наричат мързеливи или немотивирани. Лекарите започват да мислят пациента за хипохондрик и често пренебрегват неговите симптоми. Пациентът започва да търси помощ от всякакви лекари. Често прибягва и до методите на алтернативната медицина, без резултат. Различни билкови лечения могат да бъдат временно ефективни (жълт кантарион, живовлек).

Диагноза

Диагнозата се поставя на базата на „изключване на всички останали възможности“. Въпреки многото проучвания не е намерен лабораторен метод за доказване на СХУ. Доказва се хронично имунно възпаление, активация на T-клетките и промяна в съотношението на CD4/CD8 клетките.

Критерии:

• Липса на доказателства за психични заболявания, които могат да предизвикат подобни състояние (депресия, неврастения).
• Хронична умора за период по-голям от 6 месеца.
• Липса на други органични симптоми, които могат да предизвикат умора.

Лечение

Основно се препоръчва симптоматичното лечение на СХУ. Пациентите биват обучени да разпознават и лекуват своите симптоми с набор от медикаменти. Главоболието се лекува с нестероидни противовъзпалителни средства, като се използва техният аналгетичен и противовъзпалителен ефект („Аналгин“, „Мовалис“, „Седалгин нео“ и др.). Мускулната скованост с миорелаксанти („Тетразепам“, „Миоластан“). Плуването се препоръчва като терапия за намаляване на симптоматиката.

По-новите методи на лечение са в няколко насоки:

• Лечение с имуномодулатори („Изопронозин“).
• Лечение с антидепресанти.