Синхротронът е вид цикличен ускорител на частици, произлизащ от циклотрона, при който ускоряваната частица пътува по фиксирана пътека в затворен контур. Магнитното поле, което насочва потока на частиците в контура, нараства с течение на времето в хода на ускорителния процес – то се синхронизира с повишаващата се кинетична енергия на частиците.[1] Синхротронът е един от първите ускорители на частици, позволил построяването на големи съоръжения, тъй като огъването на магнитното поле, насочването на потока частици и ускорението му могат да се разделят на различни компоненти. Най-мощните съвременни ускорители на частици използват варианти на синхротронния дизайн. Най-големият такъв е Големият адронен колайдер близо до Женева, построен през 2008 г. от ЦЕРН. Той може да ускорява потоци от протони до енергия 6,5 тераелектронволта (TeV).

300-MeV електронен синхротрон в Мичиганския университет, 1949 г.

Принципът на синхротрона е изобретен от Владимир Векслер през 1944 г.[2] Едуин Макмилан построява първия електронен синхротрон през 1945 г., достигайки до принципа независимо от Векслер.[3][4] Първият протонен синхротрон е проектиран от Марк Олифант и построен през 1952 г.[5][4]

ИзточнициРедактиране

  1. Handbook of Accelerator Physics and Engineering. 2nd. World Scientific, 2013. ISBN 978-981-4417-17-4. DOI:10.1142/8543.
  2. Veksler, V. I.. A new method of accelerating relativistic particles. // Comptes Rendus de l'Académie des Sciences de l'URSS 43. 1944. с. 346 – 348.
  3. J. David Jackson and W.K.H. Panofsky. EDWIN MATTISON MCMILLAN: A Biographical Memoir. // National Academy of Sciences, 1996.
  4. а б Wilson. Fifty Years of Synchrotrons. // CERN. Посетен на 15 януари 2012.
  5. Rotblat, Joseph. Obituary: Mark Oliphant (1901 – 2000). // Nature 407 (6803). 2000. DOI:10.1038/35035202. с. 468.