Синчѐц е село в Южна България, община Ардино, област Кърджали.

Синчец
Общи данни
Население 499 души[1] (15 юни 2020 г.)
58 души/km²
Землище 8,602 km²
Надм. височина 770±1 m
Пощ. код 6785
Тел. код 03654
МПС код К
ЕКАТТЕ 66562
Администрация
Държава България
Област Кърджали
Община
   кмет
Ардино
Изет Шабан
(ДПС)
Кметство
   кмет
Синчец
Хълми Мустафа
(ДПС)

ГеографияРедактиране

Население по години [2]
1934 г. 719 души
1946 г. 772 души
1956 г. 802 души
1975 г. 714 души
1985 г. 458 души
1994 г. 89 души
2003 г. 70 души
2014 г. 87 души
2018 г. 91 души

Село Синчец се намира в най-източната част на Западните Родопи, на 5 – 10 km западно от границата им[3] с Източните Родопи. Разположено е по билото на едно от разклоненията в централната част на Жълти дял, спускащо се на юг към долината на река Кюпрюдере, ляв приток на Джебелска река. Надморската височина в северния край на селото е около 830 m, а в южния – около 720 m.

На около 5 km на юг-югозапад от Синчец, отвъд долината на Джебелска река, се намира връх Аладà.

Близки селища на село Синчец са общинският център град Ардино – на около 4,5 km на северозапад и селата Ленище – на около 3,5 km на североизток, Църквица – на около 3,5 km на изток и Гърбище – на около 1,5 km на югозапад. До Синчец води общински път – югозападно отклонение от третокласния републикански път III-5082.

ИсторияРедактиране

Селото – тогава с име Дура бейлер – е в България от 1912 г.[4][5] Преименувано е на Синчец с министерска заповед № 3775, обнародвана на 7 декември 1934 г.[4]

Към 31 декември 1934 г. село Синчец се е състояло от махалите Алиолар, Исламолар, Овощник (Алмалъ̀), Пърчево (Шабанлар), Сароллар, Салифолар, Соколница (Дуванджилар), Търница (Ахмедолар), Узово (Хрюстемоолу), Фурна (Далджа), Хаджиолар и Члаклар.[6]

В Държавния архив Кърджали, във фонд 225 от масив „С“ се съхраняват документи на/за Народно основно училище „Васил Коларов“ – с. Синчец, Кърджалийско от периода 1949 – 1997 г. Във връзка с промените в наименованието на фондообразувателя през съответни периоди, училището е:

– Частно турско училище (1944 – 1949);
– Народно основно училище „Васил Коларов“ (1949 – 1980) и
– Основно училище „Васил Коларов“ (1981 – 1997).

РелигииРедактиране

В село Синчец се изповядва ислям.

Обществени институцииРедактиране

Село Синчец към 2020 г. е център на кметство Синчец.[7][8]

Молитвеният дом в село Синчец е джамия.[9]

Източници и бележкиРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Населението на селото е показано според данните в Националния регистър на населените местаСправка за населението на с. Синчец, общ. Ардино, обл. Кърджали
  3. Енциклопедия „България“, том 5, стр. 798, Издателство на БАН, София, 1986 г.: „По физикогеографски белези Родопите се делят на две неравностойни части – Западни и Източни Родопи. Границата между тях се прокарва по линията от ниската седловина Три камъка, разположена в билните части на граничния рид Гюмюрджински снежник, източния край на долината на река Върбица, западната периферия на Джебелското понижение към устието на река Боровица, седловината Китката, долината на река Каялийка, долината на река Дрещенец, Аврамовата седловина, седловината Юндола, долината на река Яденица.“
  4. а б Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 18781987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 244.
  5. Като последица от Чаталджанското примирие от 1912 г.
  6. По данни от „Списък на населените места в Царството, Преброяване на 31 декември 1934“ – извлечение от текста под линия за Област Стара Загора, околия Ардино, община Ленище, Синчец (Дура-бейлер)33)
  7. Справка за събитията за кметство Синчец, общ. Ардино
  8. Интегрирана информационна система на държавната администрация, АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР – Кметство Синчец
  9. Национален регистър на храмовете в Република България

Външни препраткиРедактиране