Синьокрак рибояд

Синьокракият рибояд (Sula nebouxii) е морска птица от семейство Рибоядови. Това са птици с неясно изразен полов диморфизъм.

Синьокрак рибояд

Sula nebouxii nebouxii

Природозащитен статут

Незастрашен

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Двустранно симетрични (Bilateria) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) клас: Птици (Aves) разред: Рибоядоподобни (Suliformes) семейство: Рибоядови (Sulidae) род: Рибояди (Sula) вид: Синьокрак рибояд (S. nebouxii)

Научно наименование

Sula nebouxii A. Milne-Edwards, 1882

Разпространение

Синьокрак рибояд в Общомедия

[ редактиране ]

Описание

Както подсказва името, синьокракият рибояд има сини крака с ципи, които му помагат при плуване. Гушката и коремът му са с бяло оперение, а по главата и гърба има кафяви пера. Крилата са изцяло кафяви. Той е добър гмуркач. Храни се главно с риби и сепии. Има дълга и тънка човка, с която пробожда жертвата. Синьокракият рибояд е необичайно доверчив. Той не се бои от моряци, които достигат островите Галапагос. Синьокракият рибояд е първият вид, изследван широко от Чарлз Дарвин по време на пътуването му до Галапагоските острови. Има два признати подвида.

Разпространение

Синьокракият рибояд е разпространен сред континенталните брегове на източната част на Тихия океан от Калифорния до Галапагоските острови и в Перу. Тази птица почти не обитава сушата. Единствената му необходима земя е тази, на която създава и отглежда потомство – по скалистите брегове на източната част на Тихия океан.

Гнездо и гнездене

Синьокракият рибояд може да използва и защитава две или три места за гнездене, като гнездата представляват малки дупки във вулканични скали. Тези гнезда са части от големи колонии.

Сини крака

Синият цвят на ципестите крака идва от каротеноидните пигменти, получени защото се хранят с прясна риба. Каротеноидите действат като антиоксиданти и стимуланти за имунната функция на синьокрия рибояд, което се предполага, че е индикатор за имунологичното състояние на индивида. Един индивид, който експериментално е бил лишен от храна в продължение на четиридесет и осем часа, преживява спад в яркостта на краката поради намаляване на количеството на липидите и липопротеините, които се използват за усвояване и транспорт на каротеноидите. По този начин стъпалата са бързи и добри показатели на настоящото ниво на хранене на синьокракия рибояд.