Сирко Станчев

български военен, народен представител и политик

Сирко Станчев Петков (Петров) е български военен, адютант на цар Борис III, народен представител.

Сирко Станчев
български военен, народен представител и политик
ЗваниеПолковник
Години на служба1912 – 1928
Служи наНационално знаме на България България
Род войскиЗнаме на Българската армия Българска армия
Военно формирование34-ти пехотен полк
1-ви пехотен полк
Битки/войниБалканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
НаградиВоенен орден „За храброст“
ОбразованиеУниверситет за национално и световно стопанство
Национален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1 февруари 1945 г. (51 г.)
София, България
Друга дейностНароден представител в:
XXIV ОНС   XXV ОНС   

Биография редактиране

Сирко Станчев е роден на 8 февруари 1893 г. в гр. Ловеч.[1] От трети прогимназиален клас постъпва кадет във Военното на Н. В. Училище, което завършва на 2 август 1912 г. с 32-рия випуск, наречен „Царски“, защото в него е зачислен престолонаследникът княз Борис.[2] с първи офицерски чин подпоручик. Като командир на рота от 34-ти пехотен троянски полк взема участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918). Ранен е по време на сраженията при Одрин (1913). Награден е два пъти с орден „За храброст“. На 6 април 1918 г. е назначен за командир на охранителната рота в Чамкория, като преди това е бил ротен командир в ШЗО.[3]

След завършване на войната е удостоен с назначение, адютант на Н.В. Цар Борис III. Тази длъжност заема продължително време. Завършва генералщабна академия. От 1924 г. служи една година в Генералния щаб на Българската армия. От 1927 г. е в щаба на 1-ви пехотен софийски полк. През март 1928 г., с военно звание подполковник, напуска служба по собствено желание.

Женен е за солунчанката Василка Шавкулова, дъщеря на търговеца Никола Шавкулов.

Започва да се занимава с търговия и обществена дейност в София. Успешно завършва специалностите „Търговия“ и „Дипломация“ в Свободния университет в София (днес УНСС). След преврата на 19 май 1934 г., като близък на двореца е интерниран от правителството на Кимон Георгиев в гр. Даръ-дере (дн. Златоград). Там установява тесни приятелски връзки с местните жители. През 1938 г. е избран за народен представител в XXIV обикновено народно събрание от Златоград. Представлява града и в следващото XXV обикновено народно събрание. През 1943 г. подписва обръщението на четиридесет и двама народни представители против изселването на българските евреи, инициирано от подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев.

След 9 септември 1944 г. е осъден от Втори състав на т.нар. „Народен съд“ на смърт и екзекутиран. С решение № 243 от месец април 1996 г. на Върховния съд на Република България присъдата е отменена.

Сирко Станчев е прадядо на юриста Никола Минчев.

Улица в Златоград носи името на Сирко Станчев в знак на почит към приноса му за развитието на града.[4]

Военни звания редактиране

Бележки редактиране

Източници редактиране