Сирко Станчев
Сирко Станчев Петков (Петров) е български военен, адютант на цар Борис III, народен представител.
| Сирко Станчев | |
| български военен, народен представител и политик | |
| Звание | Полковник |
|---|---|
| Години на служба | 1912 – 1928 |
| Служи на |  България |
| Род войски |  Българска армия |
| Военно формирование | 34-ти пехотен полк 1-ви пехотен полк |
| Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Награди | Военен орден „За храброст“ |
| Образование | Университет за национално и световно стопанство Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 8 февруари 1893 г.
|
| Дата и място на смърт | 1 февруари 1945 г.
София, България |
| Друга дейност | Народен представител в: XXIV ОНС XXV ОНС |
Биография редактиране
Сирко Станчев е роден на 8 февруари 1893 г. в гр. Ловеч.[1] От трети прогимназиален клас постъпва кадет във Военното на Н. В. Училище, което завършва на 2 август 1912 г. с 32-рия випуск, наречен „Царски“, защото в него е зачислен престолонаследникът княз Борис.[2] с първи офицерски чин подпоручик. Като командир на рота от 34-ти пехотен троянски полк взема участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918). Ранен е по време на сраженията при Одрин (1913). Награден е два пъти с орден „За храброст“. На 6 април 1918 г. е назначен за командир на охранителната рота в Чамкория, като преди това е бил ротен командир в ШЗО.[3]
След завършване на войната е удостоен с назначение, адютант на Н.В. Цар Борис III. Тази длъжност заема продължително време. Завършва генералщабна академия. От 1924 г. служи една година в Генералния щаб на Българската армия. От 1927 г. е в щаба на 1-ви пехотен софийски полк. През март 1928 г., с военно звание подполковник, напуска служба по собствено желание.
Женен е за солунчанката Василка Шавкулова, дъщеря на търговеца Никола Шавкулов.
Започва да се занимава с търговия и обществена дейност в София. Успешно завършва специалностите „Търговия“ и „Дипломация“ в Свободния университет в София (днес УНСС). След преврата на 19 май 1934 г., като близък на двореца е интерниран от правителството на Кимон Георгиев в гр. Даръ-дере (дн. Златоград). Там установява тесни приятелски връзки с местните жители. През 1938 г. е избран за народен представител в XXIV обикновено народно събрание от Златоград. Представлява града и в следващото XXV обикновено народно събрание.
Подписва се под инициираното от Димитър Пешев писмо до министър-председателя Богдан Филов против депортирането на българските евреи.[4]
След 9 септември 1944 г. е осъден от Втори състав на т.нар. „Народен съд“ на смърт и екзекутиран. С решение № 243 от месец април 1996 г. на Върховния съд на Република България присъдата е отменена.
Сирко Станчев е прадядо на юриста Никола Минчев.
Улица в Златоград носи името на Сирко Станчев в знак на почит към приноса му за развитието на града.[5]
Военни звания редактиране
- Подпоручик (2 август 1912)
- Поручик (2 август 1914)
- Капитан (20 юли 1917)
- Майор (27 ноември 1919)
- Подполковник (5 декември 1927)
- Полковник
Бележки редактиране
- ↑ Карта за обвиняемото лице Сирко Станчев Петков // narodensud.archives.bg.
- ↑ 32-ри „Царски”випуск на ВНВУ (1905-1912) // edinzavet.org.
- ↑ Алберт Леверсон. Щрихи към портрета на Цар Борис III: Щаб в сянка. MKI, 1992.
- ↑ Бояджиев, Христо. Спасяването на българските евреи през Втората световна война. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1991. с. 71.
- ↑ Гайдарова, Петя. Улица в Златоград носи името на прадядото на шефа на парламента // marica.bg. 6 декември 2021.
Източници редактиране
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
