Сирни заговезни

зимно-пролетен празник в народния календар

Сирни заговезни (Прошка, Прочка, Поклади, Сирница, Масленица, Ората) е важен зимно-пролетен празник в народния календар. Многобройните му названия са свързани с типичната за празника обредност. Чества се винаги в неделя, 49 дена (седем седмици) преди Великден. Това е последният ден преди Великия пост, в който могат да се ядат храни, които произхождат от животни, като сирене, мляко, яйца и т.н. (месото вече е преустановено след Месни заговезни); след Сирни заговезни се допуска храна само от растителен произход. Преди празника, през седмицата между Месни и Сирни Заговезни, наречена Сирна неделя, се изпълняват различни обреди и обичаи, много от които идват от езическите времена.[1][2]

Сирни заговезни
Сирни заговезни
Кукери от с. Горна Василица
Други имена Сиропусна Неделя, Прошка, Сирница, Сирни Заговезни
Тип Народен
Тържества Палят се огньове, по-младите искат прошка от по-възрастните
Сирни заговезни в Общомедия

Народни обичаиРедактиране

До вечерята на Сирни заговезни трябва да завърши обичаят прошка, изпълняван през цялата Сирна неделя. По-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри, и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционни реплики: „Прощавай, мале, тате...“.„Просто да ти е, Господ да прощава“ е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка (в някои райони на западните територии, населени с българско население, го наричат „Прочка“). Без прошка не може да се заговее.[1]

На празничната трапеза има винаги млечни и яйчени продукти: баница със сирене, варени яйца, халва с орехови ядки. Прието е да се извършва обичаят „хамкане“ (ламкане, ласкане): на конец (кълчищен, червен или мартеница), окачен на греда на тавана над трапезата, се завързва сварено обелено яйце, парче бяла халва или въглен. Конецът се завърта в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване яйцето (халвата, въглена) с уста. Следват обредни действия и гадания: конецът, след наричания, се пали и по начина на горене се гадае. Яйцето и въгленът се запазват с лечебна цел. С водата от варенето се мият лицата на другия ден (Чисти понеделник) за предпазване от бълхи и мухи; черупките се изхвърлят на улицата пак против бълхи.[1]

Заговезнишкият огън е основен елемент от празника, разпространен навред, в различни варианти. Вечерта се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат от мъжете. Според народните вярвания кракът на когото е минал през огъня става неуязвим за змийско ухапване.[2] На места към пръчка привързват слама, палят я и я въртят в кръг, другаде палят мехове със слама, вдигнати нависоко, някъде отнасят главня от огъня у дома; има и други регионални разновидности (Паликош и под.). Всичко е свързано с очистителната сила на огъня. Около него се играят хора и се пеят песни,[1] но в стари времена само мъжете са се събирали там.[2]

В Южна България, старопланински и средногорски села са запазени обичаите „оратник“ и „о̀рата ко̀пата“. В огъня се поставя голямо дърво, наречено оратник. Името идва от глагола оратя, който значи говоря. Още преди Заговезни ергените си правят стрели от пръчки и предварително се упражняват да ги хвърлят на голямо разстояние с помощта на импровизиран лък. Когато на Поклади запалят оратника на някоя височина до селото или в самото село, всеки се опитва да изхвърли запалената си стрела в двора на момичето, което харесва. Хвърлянето е придружено с цинизми, произнасяни в речитатив от момъка. При това волнодумство в много случаи се започва с „Ората копата“, очевидно формула, чийто смисъл днес не разбираме. Самата стрела явно е символ на половото влечение на младежа към момичето. Родителите не отправят никакви упреци. Предварително те разчистват двора от запалителни неща или ако не могат да ги внесат вкъщи покриват с мъчно запалими покривала, за да се избегнат пожари. Момите събират хвърлените в двора стрели и на другия ден се хвалят с броя им помежду си. Според някои обяснението е, че младите се оставяли да правят това, за да се наговорят и простят с цинизмите преди постите, но тези традиции насочват към много стари езически култове.[2]

Православно християнствоРедактиране

На Сирни заговезни църквата призовава вярващите да пречистят душите си, молейки и давайки прошка – като първа крачка към Великия пост да направят всичко възможно да се помирят с всички, за да изпълнят с мир и любов сърцата си и така да посрещнат Възкръсналия Христос.[3] Сутринта в храмовете по време на литургията се чете Евангелието с част от Нагорната проповед (Мат. 6:14 – 21): „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви“.[4]

По време на вечернята се пеят великопостните тропари и се произнася молитвата на св. Ефрем Сирин „Господи и Владико на моя живот…“. След отпуста се извършва специален чин на прошката. На солея се изнасят и полагат на аналоя напрестолният кръст и иконите на Спасителя и св. Богородица. Настоятелят на храма се покланя пред тях и ги целува, после се обръща с молба за прошка от събратята му клирици и от събралите се вярващи. Всички свещенослужители и миряни се покланят пред кръста и иконите и взаимно искат прошка едни други.[4]

Римокатолическо християнствоРедактиране

Постенето сред римокатолиците постепенно се е облекчавало и сега според канон 1251 въздържанието от месо или друга храна се спазва само на Пепеляната сряда (пада се 40 дена преди Великден) и на Велики петък, както и в петъците през годината.[5] Често католиците преди Великден избират да се отказват от специфични удоволствия, като сладкиши, алкохол или социални медии, като начин за насърчаване на простота и самоконтрол.[6]

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б в г Българска митология. Енциклопедичен речник. Състав. Анани Стойнев. София, ИГ 7М+Логис, 1994, с. 329 – 331. ISBN 954-8289-03-2.
  2. а б в г Венедиков, Иван. Митове на българската земя. Книга първа. Медното гумно. 2 прераб. изд. Изд Частен колеж Тракия, 1995, с. 165 – 168.
  3. Прощална неделя – Неделя на Сирни заговезни. //
  4. а б Сирни заговезни. Прощална неделя преди Великия пост
  5. Code de Droit Canonique. //
  6. Lent. // Encyclopaedia Britannica.

Външни препраткиРедактиране