Уикипедия

Скално катерене

Скалното катерене е вид екстремен спорт, представляващ катерене по скални образувания. Има различни дисциплини с различна степен на опасност и различни изисквания.

Роял Робинс изкачва връх Ел Капитан, 1961 г.

Различните дисциплини са:

  • Боулдъринг: Представлява невисоко катерене без въже обичайно на големи камъни или ниско по скалите. Навремето е бил открит от катерачите и е бил използван главно за забавление и тренировка за катерене, но по-късно се превръща в популярен самостоятелен спорт, надминал вече дори спортното катерене. За негов така да се каже откривател се смята Джон Гил, който пръв въвежда и употребата на магнезий при катеренето. За падане се използва т. нар. crash pad (нещо като малък матрак) и spotter (човек, който следи катерача и предпазва предимно от класическия случай на падане, в който катерачът се изпуска с ръце, но краката му остават на стената, което води до падане по глава).
  • Билдъринг: Катеренето по различни сгради, най-вече по техните фасади. На моменти напомня и на Parkour.
  • Състезателно катерене: Формалният начин за състезание е на изкуствени стени, но напоследък набират скорост и състезанията на скали, като Melloblocco в Италия. Официалната организация за спортно катерене е International Federation of Sport Climbing (IFSC) и в нея състезателите мерят сили в три дисциплини: Водене, Боулдъринг и скорост.
  • Ледено катерене: Катерене по лед и в заледени условия.
  • Big Wall: Катерене на големи стени (обичайно над 200 м, което ще значи повече от 3 въжета). Нужна е стабилна екипировка дори за преспиване по средата на стената.

Стени за катерене в България

редактиране

Катерачески Филми

редактиране

Поредици:

Сингли:

Филми с катерачески елементи

редактиране

Известни катерачи

редактиране
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Скално_катерене&oldid=11989775“.