Скално светилище Зайчи връх

скално светилище в България

Скално-изсеченото светилище се намира на източната част на възвишението Зайчи връх (от турски – Таушан тепе), което се извисява в Ямболското поле. Двуглавият скалист връх доминира над местността и руините на древния град Кабиле. Скалите във връхната част са подравнени и обработени, като в тях са издълбани две взаимно перпендикулярни траншеи с променлива дълбочина.[1][2]

Скално светилище Зайчи връх
Поглед от югоизток към светилището Зайчи връх, с. Кабиле
Поглед от югоизток към светилището Зайчи връх, с. Кабиле
Местоположение
Bulgaria Yambol Province relief location map.jpg
42.5477° с. ш. 26.4788° и. д.
Скално светилище Зайчи връх
Местоположение в България Област Ямбол
Страна Флаг на България България
Област Област Ямбол
Археология
Вид Скално светилище
Период II хил. пр. Хр.
Епоха ранна Желязна епоха

ДатиранеРедактиране

Селището предхождащо древният град Кабиле е възникнало около скалното светилище в края на II хил. пр. Хр. Платото е разположено на завоя на р.Тунджа на юг към Одрин (дн. Турция) и доминира над равнината. Откритата керамика от X – VI век пр. Хр. доказва, че селището е съществувало и през ранната Желязна епоха.

Светилището вероятно е много по-древно от античното селище. Съществуват множество научни изследвания за ролята на акропола като свещено място и връзките между него и намиращият се в подножието му град. Според българският археолог проф. Велизар Велков това е най-древното светилище, където се наблюдава скала с релефно изображение на Великата майка на боговете (Кибела), а по късно Артемида върху лъв.[3] [4]

Описание и особеностиРедактиране

 
Зайчи връх – Поглед на югоизток

Скалистите върхове на андезитните масиви са подравнени и обработени, като в тях са издълбани две взаимно перпендикулярни траншеи, чиято дълбочина варира. Така скалният масив е придобил специфична кръстообразна форма. Ориентацията на траншеите е по направлението на четирите посоки на света, като точността на съвпадение по азимут с тях е ±30'. Траншеята, ориентирана по оста изток – запад има дължина 12 m, а тази ориентирана по оста север – юг – 15 m. От центъра на този своеобразен кръст се открива поглед към линията на местния хоризонт, която от североизток до югозапад е изключително равна.

За наблюдател, намиращ се в скално-изсечения паметник „Зайчи връх“ отстоянието на далечния хоризонт е 4 – 8 km. Височината му над линията на математическия хоризонт е средно около 1°. По стените на траншеите и хоризонталните участъци са разположени подравнени малки площи с различни размери. Най-интересна от всички е тази, която се намира в мястото на пресичане на траншеите. По мнението на специалисти, именно тук се намира барелефното изображение на богинята Кибела. В западната част на светилището, до траншеята изток – запад се разкриват основи на постройка от едри ломени камъни във формата на квадрат.[5]

На южната страна в далечината, по направление на траншеята север – юг, се виждат една зад друга две могили. При археологически сондажи, във връхната им част са открити големи количества дървесна пепел.

Астрономическа интерпретацияРедактиране

 
Южна траншея

Използвайки методите на археоастрономията, са направени оценки за хронологичните граници на съществуване и използване на светилището. Взети са предвид функционалните елементи на скално-изсечения паметник и е установено, че са наблюдавани изгревите на Слънцето в моментите на равноденствие в периода 2000 – 1500 г. пр. Хр.

Малките корекции на позициите на наблюдателя и допълнителните съоръжения (отделни камъни, допълнителни прорези, каменни колони разположени по зрителния лъч) показват, че най-вероятно, светилището е било използвано почти до III – I век пр. Хр.

Използвайки този сравнително точен инструмент, древните наблюдатели са могли да измерват времето в единици, по-големи от денонощие – година, полугодие, тримесечие (продължителност на сезоните).

Едновременно с това, наблюдавайки ежедневните кулминации на Слънцето и някои от по-ярките звезди, те са могли да измерват времето и в единици, по-малки от денонощие. Кулминациите на Слънцето и звездите разделят съответно деня и нощта на две равни части. Така денонощието се разделя на четири части, чиято продължителност не е равномерно разпределена през годината. Единствено в дните на равноденствие, светлата и тъмната част на денонощието са равни, когато се изравняват и техните половинки (последователно: от изгрев до пладне и от пладне до залез, от залез до полунощ и от полунощ до изгрев).[6][7]

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. 1. ВЕЛКОВ, В. 1982. Кабиле. Местоположение, проучвания, извори. В: Кабиле, том 1. БАН. София: 7 – 17.
  2. wikimapia.org Тракийско светилище Зайчи връх
  3. ВЕЛКОВ, В. 1982. Кабиле. Местоположение, проучвания, извори. В: Кабиле, том 1. БАН. София: 7 – 17.
  4. СЪСЕЛОВ Д., 1986, Отражение на астрономическите знания в тракийското скално светилище „Зайчи връх“., В сб. Поселищен живот в Тракия, ІІ, Ямбол
  5. НАЙДЕНОВА, В. 1982. Култове и божества в Кабиле. В: Първи национален симпозиум „Кабиле". Поселищен живот в Тракия. Ямбол: 126 – 140.
  6. СТОЕВ А., ВЪРБАНОВА Ю., 1994, Археоастрономическо проучване на тракийското скално светилище „Зайчи връх“., В сб. Поселищен живот в Древна Тракия, Ямбол, стр. 426 – 434
  7. STOEV A., VARBANOVA YU., 1996, Positional Systems for solar and lunar observations in the archaic cultures in Bulgaria, In Astronomical Traditions in Past Cultures., Proceedings of the First Annual General Meeting of the European Society for Astronomy in Culture (SEAC), Smolyan, Bulgaria, 31 август – 2 септември 1993, Sofia, pp. 93 – 100.