Скаутско движение

(пренасочване от Скаут)
Скаути от различни страни
(World Scout Moot, 1996 г.)

Скаут (англ. scout) в превод означава „разузнавач“, но в днешни дни скаутите са хора, обединени главно от идеите си за живот сред природата и от кодекса си на коректно поведение.

Скаутското движение е определено като възпитаващо младите хора, основаващо се върху принципа на доброволността, отворено за всички, без ограничения на произход, раса, класа и вероизповедание, приемащи принципа на недискриминацията, при условие, че личността се присъедини от сърце към целта, принципите и метода на скаутското движение, определени от Основателя на организацията – англичанина лорд Баден Пауел. [1]

Скаутизмът е движение за младите хора, а ролята на възрастните се състои в това да напътстват младите в реализацията на целите му. Скаутизмът, в стремежа си а създаде добри граждани, се старае да възпитава младежите от четири страни: морално, граждански, трудово и физически.

Със своя педагогически характер скаутизмът се стреми към пълна реализация на отделната личност.[2]

Скаутското движение наброява повече от 28 милиона[3] деца и юноши в многобройни клубове и организации по света, включително и България.

Основаване на скаутското движениеРедактиране

Основите на скаутската организация са поставени през 1907 г. от сър Робърт Стивънсън Смит Бейдън-Пауел в Англия. Като бивш военен лорд Бейдън-Пауел от Гилуел създава първият скаустки отряд който наброява 7 момчета от градските улици, като ги завежда на скаутски лагер на остров Браунси. Децата приемат скаутската идея като своя и поставят началото на движение на скаутите по света. На 22 февруари се чества световния ден на скаутското движение.

Съвременното състояние на Скаутското движениеРедактиране

Организацията на скаутското движение има две общи звена – Световна Организация на Скаутското Движение и Национални организации. И двете звена са структурирани по приблизително еднакъв начин: Общо събрание – Съвет – Членове.

Числеността на Скаутите в цял свят – водачи и млади участници – се оценява на около 40 милиона души, което поставя движението на едно от първите места на младежките организации. Движението е застъпено в 154 страни по цял свят, които са разделени на пет региона – Европа, Евразия, Интер-Америка, Африка и Азия-Пасифик.

Световната скаутска конференция е висшият ръководен орган на скаутското движение. Свиква се на всеки три години. Участват делегати от всички страни-членки на СОСД (WOSM). Всяка страна се представя директно със своята делегация. При изборите, всяка национална делегация има право на 6 гласа, които могат да бъдат разделени, ако членовете на дадена делегация имат различно становище по даден въпрос. Световната скаутска конференция избира ръководния си орган и председател. Ръководният орган е Световният скаутски съвет, съставен от 12 члена. Всеки поредна ССК избира и сменя само половината от членовете за да се осигури запазване на традицията. На конференцията се обсъжда развитието на Организацията през следващия период от три години, приемат се нови национални организации за членове, замразява се или се прекратява членството на национални организации, нарушили конституцията на СОСД или пресрочили плащането на членския си внос към нея. От всека страна-кандидат само една Скаутска организация се признава като Национална и приема за член. Седалището на СОСД и на Изпълнителното бюро е в Женева, Швейцария.

Скаутските региони имат за цел да улеснят прилагането на решенията на Световната Скаутска Конференция в даден географски или културен регион, както и да подпомагат Националните скаутски организации от региона в тяхното развитие. Регионите представляват мрежа за подкрепа и свръзка, те не са орган, който взима решения.

Европейският Скаутски Регион има свое седалище в Женева. Региона наброява 2 милиона члена от общо 40 милиона члена по света. Той представлява третият по големина регион след Азия-Пасифичният и Интер-Американският, но голяма част от европейските скаутски организации имат стародавна традиция в генерирането на нови идеи и за развитието на движението, с което подпомагат цялата Организация.

Управителни органи в ЕвропаРедактиране

Европейският скаутски регион има три управляващи органа:

I. Европейската Скаутска конференция – Съставена е от делегати от всички Национални Скаутски Организации-членки от региона. Свиква се на всеки три години. Съгласно Конституцията на СОСД нейните функции са да укрепва скаутското движение на региона, като развива дух на братство, сътрудничество и подкрепа на скаутските организации от региона. Да съблюдава спазването на Конституциите и на други закони и правила управляващи региона. Да осигурява прилагането на решенията и на политиката на Световната Организация, които засягат региона.

II. Европейският Скаутски комитет – Управляващото тяло на региона се състои от 6 члена (на доброволни начала), избирани всеки три години. Събират се три пъти годишно, като част от срещите са съвместни с Европейския комитет на Гърл-гаидите. Неговите задачи са да спазва Конституцията и други закони управляващи региона. Да действа като консултант на Световния комитет. Да оказва съдействие на Националните Организации-членки, които се нуждаят от напътстствие и съдействие. Председател на ЕСК сега е Дайвид Бул, членове са Пер Хайландер, Терез Бермингам, Джордж Хурдакис, Мартен Велтхйуцен, Ондрей Ваанке и Жоозе-Антонио Варлета.

III. Европейският Скаутски офис – Седалището му първоначално е било в Женева. Сега е в Куала Лумпур, Малайзия. Работата му е насочена в три направления:

  • Методи на обучение (Младежка програма и възрастни ресурси)
  • Подпомагане (финансово и административно)
  • Връзки (политика с младежта и Европейските институции)

Функциите на регионалния офис са:

  • Да служи като секретариат на Регионалната организация
  • Да служи като секретариат на Световната Организация когато се отнася до въпроси свързани с Региона.

Ръководена от един регионален директор, Регионалният офис същевременно е и клон на Световното бюро. Регионалният директор се избира от Световното бюро и той, както и останалите служители на бюрото, са платени служители. Те отговарят пред Генералния секретар на СОСД и пред Регионалния комитет.

ЧленовеРедактиране

Организациите-членки на Европейския Скаутски регион са (по азбучен ред): Албания, Австрия, Белгия, България, Босна и Херцеговина, Хърватско, Кипър, Чешката република, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Исландия, Ирландия, Израел, Италия, Латвия, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Малта, Монако, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Сан-Марино, Словакия, Словения, Северна Македония, Сърбия, Испания, Швеция, Швейцария, Турция, Обединеното кралство.

Европейският Скаутски Регион се подразделя на 5 подрегиона, значението на които е единствено за удобство при работата на бюрото.

Зараждане на скаутството в България, периода 1922 – 1940Редактиране

(по материали събрани от Елена Шейнова и архивни матерали от сп. Разузнавач (1925 – 1935)

Първата искра на скаутската идея пламва в България още през 1911 г., само няколко години след появата на скаутството в същинската му родина – Англия. Генерал Н.Жеков, командир на Първи пехотен полк, се запознава с новата система за извънучилищна подготовка на момчета там и прави първите опити за прилагането ѝ в страната.. По негова инициатива и прякото негово ръководство се формира и първият за страната ни разузнавачески отряд в София. Избухването на Балканската война спира развитието на Движението за следващите няколко години.

Няколко години по-късно, през 1915 г., зап.полковник Ю.Велчев, предимно по преводни материали, издава паметна книжка на юнаците-разузнавачи, която дава отговор на множество въпроси, свързани със скаутството. Кризата, в която изпада страната поради участието ѝ в Първата световна война става причина и този опит за изграждане на скаутска организация да замре.

Годините на Първата световна война и следващите са тежки за България. Страната изживява дълбока стопанска, духовна и обществена криза. Катастрофата, която преживява страната засяга особено силно младото поколение. Голям процент от непълнолетните се включват в производството за да помогнат в изхранването на семействата, недохранването рязко повишава заболеваемостта сред младите. Повишава се и детската престъпност.

В стремежа да се подобри положението на младото поколение възникват редица младежки движения и организации – въздържателна, червено-кръстка, различни религиозни и културно-просветни организации. Под влиянието на руски емигранти-белогвардейци и с опита който те имат от организацията „Руски скаут“ се установяват и първите скаутски звена в България.

През 1921 г. във Варна, под ръководството на скаут-мастера Майкъл Уелс, англичанин на руска служба, се създава първият отряд разузнавачи в страната. В него се включват предимно деца на руски емигранти и идеен ръководител на отряда е руският генерал в емиграция Смедров. Дейността на този отряд е незадоволителна. Скаутмастер Уелс изгражда във Варна и отряд на български младежи-разузнавачи, както тогава са се наричали скаутите в България.

Година по-късно, на 28 септември 1922 г. към Американската мъжка гимназия в Самоков е изградена бой-скаутска организация. Основатели са директора на гимназията, Павел Роланд, който е и първият неин скаутмастер и учителя Илия Мутавчиев, възпитаник на Робърт коледж в Цариград. В отряда са обхванати 30 момчета разпределени в три патрула – „Лъв“, „Вълк“ и „Летящ орел“.

През същата година и в София се изгражда скаутски отряд за децата на руски емигранти. Постепенно в него се включват и българчета. Под покровителството на запасния полковник Петър Траянов българските момчета, членуващи в Софийския руски скаутски отряд се отделят в самостоятелен отряд. Първи български скаутмастери, които поемат и развиват скаутството в България, са Димитър Димитров и Стефан Янчулев.

От тези първи кълнове във Варна, София и Самоков израства Организацията на Българските младежи-разузнавачи (ОБМР). Годината е 1923.

През същата година в София се организира лагер-школа, в която участват 186 момичета и момчета от всички краища на страната.

Начело на ОБМР стои постоянно присъствие от 7 души: Председател и Старши разузнавач – полк. Петър Траянов, секретар-Ст.Стоянов и членове: Добри Немиров, Христо Статев, П. Мартулков, подп. Димков и Стефан Янчулев.[4]

През втората половина на 1924 г. организацията на „Българските младежи разузнавачи“ бива призната и приета за редовен член на Световното бюро на бой-скаутите със седалище в Лондон.

През следващото лятото край с. Владая се открива лагер-училище на организацията. Тук се подготвят мастер-разузнавачи, вълчат мастери и патрулни водачи. Обучението включва теоретическа и практическа подготовка, администрация. Завършва с изпити. По статут лагер-училището прието от Световното бюро и е приравнено с Централното училище за скаут-мастери в Гилуел парк край Лондон. То е третото в Европа удостоено с такива права. Завършилите успешно курсовете получават диплом и знак за разузнавач-мастер и вълчат-мастер от международната централа с подписа на лорд Роберт Баден-Пауел.

Първият началник на училището е Стефан Янчулев, завършил курсовете за вълчат-мастери във Франция (школата Шамаранд). След 1928 г. училището се премества в курорта Св. Константин край Варна.

През дните на първото Национално Жамборе (30 август до 4 септември 1925 година) в Борисовата градина се събират над 2000 скаут-разузнавачи от цялата страна. По това време се провежда и Първият конгрес (общото годишно събрание) на организацията. Конгресът приема обръщение към Негово величество Царя, в което го молят, той да поеме ОБМР под своето височайше покровителство. Малко по-късно през месеца цар Борис III приема покровителството над Организацията и в кратък адрес ѝ пожелава плодотворна дейност.

През същата, 1925 г., излиза първият брой на списание „Разузнавач“. Ето откъс от заглавната статия на първия брой на списанието: „Преминаха като буря изнурителните и тежки по изпитания войни. Загина цветът на нашия народ, но в това време израсна младото поколение, буйно, стремящо се към нещо ново, но оставено без насока и контрол. По кой път ще тръгне нашата младеж, ето въпроса, който всеки си задава, и погледът на всички е обърнат към нашата младеж, в нея са надеждите и бъдещата гордост. На нашата страна са нужни граждани, достойни за паметта на хилядите борци за род и идеали...“ В усилията за изграждане на тези достойни граждани се включва българския елит. Наред с имената на министър-председателя Александър Цанков, министри, духовници, сред които и Митрополит Стефан, народни представители, са и Алеко Константинов, Елин Пелин, Консулова-Вазова, Добри Немиров, подп. Стойчев и др.

Скаутският марш е написан от големия български поет Теодор Траянов: „Напред, разузнавачи смели, към подвиг с братски богослов.

Напред към родните предели, Свещени зов, Бъди Готов...“

Патронният празник на Организацията – Георгьовден, 6 май – се чества за първи път през 1926 г. на свободния терен в квартал Лагера, край София, съвместно с още две родолюбиви организации. След тържеството се провежда манифестация-шествие из града, предвождано от Царя.

Същата година се провеждат три регионални жамборета (Дупница, Плевен и Стара Загора) като в трите участват общо около 1400 разузнавача – скаути.

От 31 октомври до 1 ноември 1926 г. се провежда Вторият конгрес на ОБМР. Върховният комитет отчита членството на 6147 скаута. Като последствие от решенията на конгреса още същият месец ОБМР се включва, заедно с още осем други организации („Юнак“, Българският колоездачен съюз, Ловната организация, Българският народен морски сговор и др.) в Конфедерацията за физическо възпитание.

Следващите няколко години са годините на възход на скаутството в България и на изграждане на неговия авторитет като младежко движение. Към края на 1926 г. се провежда Третият конгрес на ОБМР, като се отделя особено внимание върху необходимостта от подбора и подтотовката на водачите.

Стремежът за ежедневното добро дело се е поддържал във всички отряди: участието на софийските скаути при провеждането на Ботевите тържества по случай неговата 50 годишния му юбилей; участие на цялата организацията в събирането на средства около Деня на детето за бедни и сираци; подпомагането на 1660 бежанци от бургаските скаути. Веднага след атентата в църквата 'Св.Неделя" пристигат 2-ма водачи с девет скаута и 5 скаутки, които вадят до късно през нощта заровени под развалините. Най-голямата проява на българските скаути през двайсетте години е решителното им участие в помощ на бедстващите, вследствие на земетресението в Чирпан през 1928 г. След първия трус от Стара Загора за Чирпан заминават два патрула, които изваждат 20 ранени и ги откарват с болницата в Стара Загора; След труса в Пловдив, разузнавачите организират и напълно екипират 4 кухни, по една от София и от Перник, две от Пловдив. В състава им влизат 13 водачи, 56 скаута. За времето от 25 април до 14 май скаутите раздават 60129 обяда и 92421 вечери, на обща стойност 163072 лева. Отрядите са събрали над 30 000 лева в помощ на пострадалите.[5] Няколко десетки отряда от Стара Загора, Пловдив, София, Перник и др. се грижат за пострадалото население, като изграждат шест палаткови лагери и две полеви кухни. В продължение на два месеца те се грижат за ранените, участват във възстановяването на селищата и т.н. Дори английският вестник „Таймс“ пише за доказана ефективност и благородство на българските скаути.

6 януари 1929 г. се провежда Четвъртият конгрес на който се докладвани три реферата по актуални проблеми на Организацията.

Организацията към 1929 г. разполага с 12 области; 34 дружини; 5 дружини вълчета; 2 морски и речни отряда; 2 роверски отряда; 74 отряда скаути; 30 отряда скаутки; 52 отряда вълчета и вълчици. Наред с водачите в движението има и 109 души, организирани в родителски комитети; 12 свещеници; 13 лекари.[6] 750 разузнавача участват във второто Национално жамборе в Борисовата градина, където всеки сам си устройва лагера и си готви храната. В голяма палатка е устроена изложба на предмети, изработени от разузнавачите.

Скаутството намира радетели в лицето на видни общественици и граждани, които оказват голяма морална и материална подкрепа, особено в първите две години от своя живот. За това е създаден нарочен комитет, в който влизат: Александър Цанков, ген. Иван Русев, Софийски митрополит Стефан, ген. Лазаров, П. Дечев-кмет на София, Никола Мушанов, Андрей Ляпчев, Ив. Харизанов, ген. Вл. Вазов, полк. Велчев, проф. Богдан Филов, Ал. Божинов-художник, писателя Елин Пелин, подп. Стойчев и др. През своя 5 годишен живот ОБМР издава следните книги: 1. Скаут-кандидат III клас, Разузнавач II клас, Първи стъпки, Как да работим с разузнавачите, Вълчатство.[7]

Към краят на същата година се провежда Петият конгрес на Организацията. Участват 43 делегати и много гости. Приема се Правилник за вътрешния ред на ОБМР.

През есента на 1930 г. делегация на Върховния и Националния комитет посещава Министерството на войната. Министърът обещава пълно съдействие и подкрепа на Организацията. Нарежда се на началниците на гарнизоните да отпускат помещения за клубове на разузнавачите. В търсене на материална и морална подкрепа се посещава и Министерството на просвещението.

От 14 до 15 декември същата година се провежда Шестият конгрес на ОБМР. Взима се решение да се формира Общество на приятелите на разузнавачите. Избира се нов Върховен орган със старши разузнавач о.з.ген. Велизар Лазаров.

От 5 до 9 юли 1931 г. южно от с. Княжево се провежда Третото национално жамборе. В сравнение с предишните то е с облекчена програма. Участват и 150 Унгарски скаути и група полски скаути.

Седмият конгрес на Организацията се провежда на 8 и 9 ноември същата година. Участват 63 делегати. С голяма загриженост се отчита численият спад на членовете. Избран е Върховен комитет от 9 души. Приемат се изменения и допълнения към Устава.

През февруари 1932 г. Върховният комитет обявява Платформа за дейността на Организацията на Българските Младежи Разузнавачи. В 26 точки са очертани главните насоки: да се стабилизират финансите и се проведе в известност имуществото на Организацията, да се затегне дисциплината в съществуващите отряди, при установяването на нови – да се спазва строго устава и правилника, да се повдигне разузнаваческият дух, да се засили възпитателната дейност. Отделя се особено значение на Обещанието, законите и заповедите, да се следи за строгото им спазване.

Същата година на 20 ноември се провежда Осмият конгрес на ОБМР, а на 24 – 30 декември се провежда Деветият конгрес на Организацията. В отчета и разискванията се търсят пътища за оживяване и активизиране на разузнавачеството в страната. Това са първите белези на настъпващия упадък и изчерпването на възможностите на Организацията и на нейните водачи. За това едва ли носи вина само ръководството на ОБМР – в Германия и Италия се установява държавно устройство, което по-късно бива определено като тоталитарно и което по своето същество е настроено против демократичният дух, присъщ на скаутското движение.

Средата на 1934 г. бележи първите опити за организиране на младежта по законен път в Единен държавен съюз. Дирекцията на Обществената обнова предлага съществуващите младежки, спортни, политически, обществено-просветни и други организации да подпишат декларация, с която се задължават да членуват (на федеративна основа) в Общ държавен съюз. Отзовават се девет организации. От наличните данни не е ясно дали ОБМР е между тях. Учредителното събрание на съюза не намира подкрепа на обществеността и той се проваля.

Единадесетият конгрес на организацията е през април на 1936 г. Същата година правителството на Андрей Тошев прави, отново безуспешен, опит за образуване на Държавна организация на младежта в България.

Година по-късно се провежда се Тринадесетият конгрес на ОБМР, който избира се за старши разузнавач о.з.полк. Светослав Акрабов.

Същата година се утвърждава наредба-закон който допълва и изменя закона за физическото възпитание на младежта от 1931 г. Наредбата-закон решително ориентира към цялостното възпитание на младите – телесно, нравствено, гражданско и предказармено. В закона са изброени 15 съюза, в това число и организацията на младите разузнавачи и посочена тяхната компетенция. Наредбата задължава всяка организация да дава гражданско възпитание на своите членове.

На 23 февруари 1932 г. се приема правилник за нова униформа на ОБМР. Широкополата шапка „Стетсон“ е заменена с платнена „крумовка“ носена и от армията. Успоредно с това, всъщност още година по-рано, вълчетата на ОБМР почват да се наричат „лъвчета“, а другарите-разузнавачи (роверите) сега се наричат „бранници“.

През годината с нова сила се разгръща движение за изграждане на нова, държавна, организация на целокупната българска младеж. В пресата се провежда анкета по проблема за държавната организация на младежта. Изразява се мнението, тя да бъде самобитна българска, но и да ползва опита на (силно военизираните) организации „Балила“ (Италия), „Хитлерова младеж“ (Германия) и „Левенте“ (Унгария), като да доминира телесното и държавно-гражданското възпитание. Мнението на Ерусолим Василев – о.з.полковник, началник отделение „Телесно и държавно-гражданско възпитание“ към Министерство на Просвещението е, в основата ѝ да залегне разузнаваческата възпитателна система, защото тя е най-приложима за нашите условия, застъпва развитието на най-добрите човешки качества и развива душевните заложби. На същото мнение е и Светослав Акрабов, старши разузнавач на ОБМР, който добавя, че тази система допринася за хармоничното развитие на младежите и предлага членуването да не бъде задължително, а младежите да бъдат привличани с някакви облаги.

Против една държавна младежка организация се изразяват главно ръководителите на обществените спортни съюзи, като българското спортно дружество „Юнак“, но без особен ефект.

На последния си XIV редовен конгрес, проведен на 19 февруари 1939 г. ОБМР дискутира изграждането на държавна младежка организация и анкетите в пресата свързани с това. Изразява се мнение за разширяване влиянието на разузнавачеството в България. За старши разузнавач е избран о.з.ген. Христо Луков.

1940 г. С кратко писмо до Световното бюро на бой-скаутите, ръководството на организацията „Български младежи-разузнавачи“ съобщава за своето саморазпускане. Главна причина за това е натиска на Министертвото на войната, на старшият-разузнавач о.з.ген. Христо Луков и на неговия заместник о.з.полк. Светослав Акрабов. Започва превръщането на ОБМР във военизирана държавна организация. На 29 декември, Двадесет и петото обикновено Народно събрание приема закон за организиране на българската младеж в държавна организация. Създава се държавната младежка организация „Бранник“.

Следващите години са във времето на Втората световна война, последвани от годините на тоталитарното управление на страната, от 1944 до 1989 г., те не предоставят условия за развитието на едно подчертано демократично и със значителен духовен заряд движение, каквато е скаутското. Голяма част от водачите на ОБМР, както и тези на Арменските (а вероятно и на руските) скаути са били репресирани, архивите на Организацията унищожени. Такава е била съдбата и на скаутските организации в останалите страни на Европа, в които е имало или се е установило тоталитарно, независимо дали ляво или дясно, управление.

Скаутството в България през периода след 1991 г. и до наши дниРедактиране

Около началото на 1991 г. в София се регистрира Българската скаутска организация (БСО) с президент Константин Халачев. Съдействат му старите скаути Георги Попов, който на времето си е бил вълчат-майстор, Димитър Цингаров и Мирослав Димитров. Националният съвет се е състоял от 6 – 7 души, повечето от които лично избирани от председателя.

За изграждане на БСО съдейства Световната Организация на Скаутското Движение (по-специално Английската и Френската организации), като изпраща финансова помощ, свои водачи и представители. Последните идват в София няколко пъти и при последните си посещения установяват, че Националният съвет не функционира. Установява се също, че уставът на Организацията не е отговаря на стандартите на Световното скаутско бюро.

Постепенно между водачите на организацията възникват противоречия и Мирослав Димитров напуска БСО и регистрира своя скаутска организация, без да я изгради. Георги Попов на няколко пъти напуска и се завръща в организацията. Националният съвет прекратява редовните си сбирки и дейността на БСО постепенно затихва.

При една от поредните си идвания в страната на представителя на Европейския скаутски офис Жан-Пиер Избенджиян той предлага да бъде подпомогнат Мирослав Димитров при изграждането на неговата Организация на скаутското движение в България (ОСДБ), по-късно преименувана на Национална организация на скаутите в България). Първоначално НОСБ се развива успешно, провежда няколко класически обучители лагери за водачи и Четвъртото поред за страната ни Национално джамборе край Казанлък – 1996, има свои местни организации в София, Казанлък, Плевен, Варна, Сливен, Ямбол, Русе и няколко по-малки града. С течение на времето ръководството възможността да развива движението, членският състав постепенно оредява. По-голямата част от скаутските ѝ отряди и водачи учредяват през март 2000 г. Национална скаутска организация на България „Св. Георги“, която работи и до днес в София, Пловдив, Самоков, Пазарджик.

НСОБ „Свети Георги“ организира някои от най-големите скаутски събития и лагери в началото на 21 век. През 2000 г. организира 5-о национално джамборе в местността „Шумнатица“ край Боровец, в което участват над 350 скаути от България и чужбина. През 2001 г. НСОБ „Свети Георги“ става първата неправителствена организация, която участва в прегледа на строевата подготовка и маршовата песен на Българската армия по случай нейния празник 6 май. [8]През ноември 2001 г. НСОБ „Свети Георги“ в желанието си да насочи вниманието на обществото към проблемите на децата и младежите в България, инициира създаването на Национален обществен комитет „Децата на България“ с почетен председател проф. Огнян Герджиков – председател на Народното събрание на България, а членове на комитета стават над 60 български политици и общественици. НСОБ „Свети Георги“ си партнира и има редица съвместни дейности с Федерация на европейските скаути – сдружение на европейски скаутски организации. На 18 ноември 2002 г. в Париж, НСОБ „Свети Георги“ е приета за член на Федерацията на европейските скаути.

Националната организация на скаутите в България / НОСБ/ след така нареченото оредяване и отцепване на отряди и водачи, които са учредили НСОБ „Св. Георги“, въпреки трудностите продължават напред с Мирослав Димитров. Той продължава с останалите верни скаути. Мирослав Димитров отново, за пореден път от пепелта възражда НОСБ.От 2000 година до 2011 година неговата организация е провела множество лагери в страната, участвала е в международни младежки обмени по европейски програми, като два пъти НОСБ е била страна-домакин. След неговата смърт, организацията се поема от Росица Жекова. НОСБ е действаща скаутска организация на няколко локални места, която пази паметта и заветите на основателя си Мирослав Димитров. И продължава неговото дело!

Успоредно с НОСБ, в страната възниква и Организацията на Българските Скаути (ОБС), регистрирана през 1995 г. В състава ѝ влизат неколцина от водачите, работили първоначално с Константин Халачев. Първи президент на новата организация става Юри Георгиев, от град Плевен, последван скоро след това от Петьо Пенев (починал през 2005 г.). В съгласие с постановките на Устава на СОСД, Европейското скаутско бюро в течение на две години прави безуспешни опити да обедини двете скаутски организации, които нямат формални (религиозни или малцинствени) различия. Главни трудности се оформят при определяне на общ оперативен съвет на водачите и тяхната реална подготовка за обучение на скаути и водачи. Европейското бюро се вижда принудено да направи своят избор най-накрая. След като НОСБ категорично отказва да се присъедини към една нова структура, Бюрото предлага за член на СОСД: ОБС. Съгласуваният с бюрото и одобрен Устав, надделяват. По предложение на бюрото на 7 януари 1999 г. Организацията на българските скаути бива призната от Световната организация на скаутското движение и приета за редовен неин член след процедура за пощенско гласуване. На 34-та Световна скаутска конференция в Дурбан (ЮАР) ОБС с президент Петьо Пенев, получава официалното признание удостоверено с грамота. След близо 50-годишно отсъствие, Българското скаутство отново се завръща в кръга на голямото скаутско братство.

Видни скаутски водачиРедактиране

Мирослав Димитров, бащата на скаутското движение, познат като бай Миро, е най-възрастният скаут в България и един от основателите и емблемите на Скаутското движение. Почива 2012 г. на достопочтена възраст. Той е брат на факира Мити и чичо на неговия син – легендата Емил Димитров. Въпреки контактите му с редица известни майстори на словото и музиката, бай Миро гласува доверие на прохождащата през 90-те години млада поетеса Румяна Савова, тогава едва 19 годишна и наскоро дебютирала с първата си стихосбирка „Графитени очи“, да напише Химн на Скаутите, без да подозира, че след години тя ще стане една от най-добрите съвременни български детски писателки, известна с псевдонима Руми Райк. Текстът е веднага прегърнат с обич, а музиката се ражда мигновено в главата на талантливия Румен Мончев, още при първия му прочит. Ражда се Химнът на Скаутското движение в България. С думи малко, думи простички, прегърнали идеята на скаутството, химнът става любим на стотици хиляди скаути в България и по света.

Дейност на скаутитеРедактиране

Дейността на скаутите предимно е сред природата, целта е да се постигне разбирателство на младия човек с природата и околните. Някой основни дейности са: екология, оцеляване в природата, лагеруване, спортни мероприятия, благотворителност, международен обмен и обучение.

Обучението чрез действие е крайъгълния камък на съвременното обучение; да се вземе активно участие в процеса чрез наблюдения, опити и професионална ангажираност, защото както казва Баден Пауел: „Да направи, отколкото да възприема!“. Такава програма, която не е базирана върху обучение чрез действия, не може да бъде ползвана в скаутските лагери.[9]

Живот в малки групи – патрули е третия елемент в основата на скаутския метод. Този вид живот е за да се подготвят младите за живот в обществото, да се улесни развитието на характера и да се позволи придобиване на известни умения, вяра в самия себе си, чувство за услуга и способност, както да сътрудничи, така и да се ръководи. Малкият брой на скаутите в патрула – патрул в превод от английски означава, група с определена специална разузнавателна мисия, от 6 до 8 души, постоянните им връзки, еднопосочност на поставените цели, взаимно опознаване и оцеляване, свързани с чувството за свобода и сплотеност, а така също и социалния контрол се извършва по неформален начин – всичко това създава идеална атмосфера за младите да израснат като добри личности.[10]

Всеки патрул си избира име. За момчетата на животно, дърво или природно явление, а момичетата на птица, цвете. Името се свързва с определени качества, които скаутите се стремят да развият у себе си, а също и със съответни цветове, които те носят като емблема, пришита на дясното рамо. Всеки патрул си има знаме с цветовете на патрула и образа на името му, както могат да си определят и свой вик, сигнал и своя песен.[11]

Скаутският закон гласи:

  1. Скаутът е честен и почтен.
  2. Скаутът е лоялен.
  3. Скаутът е полезен и помага на другите.
  4. Скаутът е приятел на всички и брат на всеки скаут.
  5. Скаутът е вежлив и етичен.
  6. Скаутът е приятел на животните и опазва околната среда.
  7. Скаутът уважава и почита родителите, учителите и водачите си.
  8. Скаутът е весел и с висок дух.
  9. Скаутът е пестелив и опазва личната и обществената собственост.
  10. Скаутът е чист в мислите, думите и делата си.

Организационна структураРедактиране

В организационните звена на скаутските организации (в т.ч и в България) са обособени следните звена: - деца от 8 до 11 години – вълчета и вълчици; - ученици от 12 до 18 години – скаути и скаутки; - младежи от 18 до 35 години – ровери; - над 35 години – възрастни скаути;

Членуването в първите две единици е със съгласието на родителите и членовете се приемат с попълването на молба-образец.

Относително самостоятелни организационни единици по отношение на обучението, програмата и инициативите са скаутските отряди.

Отрядът ВЪЛЧЕТА се нарича ГЛУТНИЦА. Той се състои от 2 до 4 шесторки /т. нар. бърлоги/, като броят на членовете в тях варира между 4 – 6 вълчета; При скаутите отрядът се състои от 2 до 4 патрула, а патрулът от 5 до 8 скаута. При морските и речните скаути патрулите се наричат екипажи.

Роверите се сформират за удобство най-вече по университети в регионите, а тяхната организационна единица се нарича “клан“ и е от 3 до 15 члена.

Следващата по големина организационна единица е дружината, която обединява скаутските отряди, глутници или дружества от едно населено място. При морските и речни скаути дружината се нарича флотилия.

Най-голямата по обхват организационна и административна единица е регионът. В него влизат всички скаутски структури на територията му.[12]

Химн на скаутитеРедактиране

Скаутът се познава отдалече,

той по дух е вечно млад.

Няма, няма да намериш

по-добър, сърдечен брат.

...........

Припев:

Аз съм скаут (2),

имам най-красивите мечти!

Аз съм скаут (2),

пламенно сърце във мен тупти!

...........

От различни раси и народи

скаути има по света.

Пламенна мечта ни води -

мир, надежда, свобода.

.............

Припев:

- – – – – – – – – -

Своя възел на доброто дело

връзва с гордост всеки скаут.

По планинските пътеки

бодро крачат млад и стар.

.............

Припев:

- – – – – – – – – -

Текст: Руми Райк

Музика: Румен Мончев

БележкиРедактиране

  1. НОСБ. Скаутското движение. София, Национална организация на скаутите в България, юни 1999 г. с. 3.
  2. НОСБ. Скаутското движение. София, Национална организация на скаутите в България, юни 1999 г. с. 3.
  3. Facts & Figures (www.scout.org)
  4. ОБМР, ОБМР. Разузнавачески животь. // сп. Разузнавачь. 1925. с. 8.
  5. ОБМР, ОБМР. Разузнавачески животь. // сп. Разузнавач. 1930. с. 32.
  6. ОБМР, ОБМР. Разузнавачески животь. // сп. Разузнавач. 1930. с. 32.
  7. ОБМР, ОБМР. Разузнавачески животь. // сп. Разузнавач. 1930. с. 32.
  8. НСОБ, НСОБ. НАД 200 СКАУТИ СЕ СЪБРАХА В СОФИЯ ПО СЛУЧАЙ 6 МАЙ. // бюлетин „Новинарник“. 2001 г.. с. 4.
  9. НОСБ. Скаутското движение. София, Национална организация на скаутите в България, юни 1999 г. с. 5.
  10. НОСБ. Скаутското движение. София, Национална организация на скаутите в България, юни 1999 г. с. 6.
  11. НОСБ. Скаутското движение. София, Национална организация на скаутите в България, юни 1999 г. с. 6.
  12. НОСБ. НАръчник на скаута. София, Национална скаутска организация Св.Георги", юни 2001 г. с. 18.

[1]

Външни препраткиРедактиране