Скица (от гръцки σχέδιος – „направена импровизация“[1][2][3]) е бързо изпълнена рисунка от ръка, която обикновено не е предназначена за завършена работа.[4] Скицата може да има редица цели: тя може да запише нещо, което художникът вижда, може да запише или да разработи идея за по-късна употреба или може да се използва като бърз начин за графично демонстриране на изображение, идея или принцип.

„Исус и прелюбодейката“ – скицирана фигурална композиция от Рембранд
Улични портретисти на площад „Тертр“, Париж

Скици могат да се правят във всякакви среди за рисуване. Терминът най-често се прилага за графична работа, изпълнявана в суха среда като сребърна игла, графит, молив, въглен или пастел. Може да се отнася и за рисунки, изпълнени с химикал и мастило, цифров вход като цифрова писалка, акварел и маслени бои. Последните две обикновено се наричат „скици с воден цвят“ и „скици с маслени бои“. Скулпторът може да моделира триизмерни скици в глина, пластилин или восък.

СкициранеРедактиране

Скицирането обикновено е предписана част от проучванията на студенти по изкуства.[5] Това обикновено включва правене на скици от жив модел, чиято поза се променя на всеки няколко минути. „Скица“ обикновено предполага бърза и свободно работа с въглен, докато свързани термини като етюд, модел и „подготвителен чертеж“ обикновено се отнасят до по-завършени и внимателни произведения, които да бъдат използвани като основа за финална работа, често в различна среда, но разграничението е непрецизно.

Повечето визуални художници използват в по-голяма или по-малка степен скицата като метод за запис или разработване на идеи. Скицниците на някои отделни художници са станали много добре известни,[4] включително тези на Леонардо да Винчи и Едгар Дега, които са се превърнали в обекти на изкуството сами по себе си, като много страници показват завършени проучвания, както и скици. Терминът „скицник“ се отнася до книга с празна хартия, върху която художник може да рисува (или вече е нарисувал) скици. Книгата може да бъде закупена свързана или може да съдържа свободни листа от скици, сглобени или подвързани заедно.[6]

Скицирането се използва и като форма на комуникация в области на продуктовия дизайн като индустриалния дизайн. То може да се използва за комуникация на дизайнерските намерения и е най-широко използвано в идеите.[7][8] Може да се използва за картографиране на етажни планове на домовете (кадастри).[9]

Способността за бързо записване на впечатления чрез скициране е намерила различни цели в днешната култура. Скици в съдебната зала записват сцени и лица в съдилища. Скици, изготвени, за да помогнат на властите да намерят или идентифицират издирваните хора, се наричат „фоторобот“ (​​съставни скици). Уличните художници в популярни туристически райони скицират портрети за минути.[5]

ГалерияРедактиране

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. sketch Архив на оригинала от 2011-01-30 в Wayback Machine., on Oxford Dictionaries
  2. Douglas Harper. Online Etymology Dictionary – Sketch. // [1] Архивиран от оригинала на 2011-09-19.
  3. σχέδιος Архив на оригинала от 2011-06-29 в Wayback Machine., Henry George Liddell, Robert Scott, A Greek-English Lexicon, on Perseus
  4. а б Diana Davies (editor), Harrap's Illustrated Dictionary of Art and Artists, Harrap Books Limited, (1990) ISBN 0-245-54692-8
  5. а б Cf. Sue Bleiweiss, The Sketchbook Challenge, Potter Craft, 2012, pp. 10 – 13.
  6. Cf. Richard Brereton, Sketchbooks: The Hidden Art of Designers, Illustrators & Creatives, Laurence King, repr. ed. 2012.
  7. Jonson, Ben. Design ideation: the conceptual sketch in the digital age. // Design Studies 26 (6). November 2005. DOI:10.1016/j.destud.2005.03.001. с. 613 – 624.
  8. Fowles, Robert A.. Design methods in UK schools of architecture. // Design Studies 1 (1). July 1979. DOI:10.1016/0142-694x(79)90022-x. с. 15 – 16.
  9. Zhou, Ling. How to use Sketch to design floor plans. // 2017-03-01. Посетен на 2018-07-22.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Sketch (drawing)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.