Скок на дължина е лекоатлическа дисциплина отнасяща се към хоризонталните скокове.

Състои се от две фази. След засилване по пътеката за разбег, състезателят се оттласква от стартовата дъска и се приземява в трапа на максимално възможно разстояние. Краят на стартовата дъска (с широчина 20 см) е маркиран с ивица пластелин, чието застъпване се счита за фаул и скокът се обявява за невалиден. Скокът се измерва от стартовата дъска до първата неравност на пясъка в трапа, направено от тялото на състезателя или част от неговата екипировка.

При състезание всеки състезател има право на три опита, след които най-добрите осем скачачи имат право на още три опита, за да определят шампиона.

 
Скок на дължина

Дисциплината е част още от Олимпийските игри в Античността, а при възстановяването им отново става част от програмата им още от първата през 1896. Първи шампион става американецът Елъри Кларк (6,35 м), който става шампион и в скока на височина. Дисциплината е част и от олимпийските седмобой при жените и десетобой при мъжете.

Световни рекорди

редактиране
Рекорд (м) Спортист Страна Дата Място
На открито
Мъже 8,95 Майк Пауъл   САЩ 30 август 1991 Токио, Япония
Жени 7,52 Галина Чистякова   СССР 11 юни 1988 Ленинград, СССР
На закрито
Мъже 8,79 Карл Люис   САЩ 27 януари 1984 Ню Йорк, САЩ
Жени 7,37 Хайке Дрехслер   ГДР 13 февруари 1988 Виена, Австрия

Национални рекорди

редактиране
  • Мъже (на открито) – Ивайло Младенов (8,33 м)
  • Мъже (в зала) – Ивайло Младенов (8,30 м)
  • Жени (на открито) – Силвия Христова-Монева (7,00 м)
  • Жени (в зала) – Магдалена Христова (6,91 м)