Скопска българска община
Скопската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Скопие, Османската империя, съществувало до 1913 година, когато е закрита след Междусъюзническата война от новите сръбски власти. В Скопие българската община има тежката задача да отстоява българщината срещу силната сръбска пропаганда и срещу действията на Албанската лига, която има антиславянска насоченост.
| Скопска българска община | |
 Печат на общината с надпис „Скопское българское общество 1870“ | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | училищно-църковна организация |
| Основана | 1834/35 г.,[1] Османска империя |
| Закрита | 1913 г., Сърбия |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | Скопие |
| Езици | български |
| Скопска българска община в Общомедия | |
История редактиране
Българското църковно движение започва първо в Скопие в 1829 година, когато скопските българи искат от Цариградската патриаршия владика българин. За по-малко от четири години трима гръцки владици – Ананий, Неофит и Генадий са прогонени от скопските граждани. Едва Гавриил III Скопски, по произход наполовина българин, в 1833 година успява да се задържи, тъй като прави отстъпки и започва да пее на църковнославянски. Около 1835 година църковното настоятелство наема за учител в града монаха Павел Хорват от Бигорския манастир. Училището се намира в общинска сграда, а обучението е безплатно.[2] Водач на българското църковно дело е умереният хаджи Трайко Дойчинович. След смъртта му движението е оглавено от братята търговци Христо и Георги Попов(ич), около които се образува група от млади граждани – Зафир Малев, Гьоре Трайков, Георги Карайовов, Хаджи Кочо и други.[2][3] Между 1848 и 1853 година Йордан Хаджиконстантинов Джинот е учител в българското училище в Скопие. Отстранен е от общинското училище поради конфликтите му с митрополита на Скопие Йоаким.[4] След отстраняването на Джинот начело на скопяни застава Георги Карайовов в периода 1858 – 1860 година. Скопските първенци се организират против гръцкото духовенство и настояват за митрополит българин.[2]
В 1862 година в Скопие, който традиционно е извън обхвата на лазаристките мисии, се появява униатската пропаганда. През пролетта българската община решава да приеме унията, за да се справи по този начин с натиска на гърцизма. Руският вицеконсул Найден Геров нарежда на своя представител в Скопие Стоян Костов да действа активно срещу униатското движение и да увери скопяни, че правителството ще разреши българския църковен въпрос. Скоро Костов информира Геров, че скопяни са се отказали от унията.[5]
Когато новият скопски владика Йоаким се опитва да сложи ръка на училището и да наложи преподаване на гръцки език в него, видните скопяни се противопоставят и решават да разширят българското общинско училище. Построяват нова сграда за училището „Свети Кирил и Методий“ в 1864 година[6] в двора на църквата „Света Богородица“ и основават училищен фонд, който е първият в Македония. Константин Икономов прави голямо парично дарение на българското училище и дарява на училището библиотеката си от 500 книги, като по този начин поставя началото на първата българска училищна градска библиотека в Македония.[2]
След смъртта на митрополит Йоаким скопяни продължават да настояват за митрополит българин и Цариградската патриаршия назначава Паисий, погърчен българин. Въпреки отстъпките, които новият владика прави на българското дело, общината не го приема и на голямо гражданско събрание на 14 септември 1869 година скопската община се отказва от Патриаршията. На църковната служба в катедралата „Света Богородица“ на Въведение Богородично, 21 ноември 1869 година, отслужена от градското свещенство, е споменато не името на митрополит Паисий, а това на Иларион Макариополски.[7][8] Тогава е създадена и новата Скопска българска община с председател архимандрит Харалампий.[2][7]
Скопската епархия е сред посочените български епархии във фермана за Екзархията от 1871 година и получава своя владика Доротей, а след него – Кирил. След Руско-турската война през май 1878 година Тодор Стевков и Йордан Карагеоргов от името на Скопската община подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.[9]
След войната Кирил Скопски заедно с Натанаил Охридски е сред основните вдъхновители и организатори на Кресненско-Разложкото въстание, компрометира се пред властите и неговото връщане от България в Скопие става невъзможно. След войната в Скопие се установява екзархийско наместничество, като за наместник Екзархията определя председателя на общината Иван Карайовов. Така общината приема и функциите на епархийска власт. Българските училища, временно затворени през войната, са отново открити и Екзархията им праща парична подкрепа, макар и скопският екзархийски наместник да е арестуван.[10] През лятото на 1880 година общината иска от Екзархията да ѝ се изпратят вули за сключване на бракове между българи, като приходите от тях се разделят между общината и Екзархията.[11] През април 1880 г. скопяни се оплакват в Екзархията от действията на патриаршеския владика Паисий и Екзархията подава такрир до Портата, с който се иска зачитане от местните власти на правата на скопския екзархийски наместник.[12]
На 6 май 1885 година общината тържествено с шествие до училището и молебен отбелязва стогодишнината от смъртта на Свети Методий.[13]
Училища редактиране
В края на турското управление в Скопие има 9 основни български училища: „Св. Благовещение“, открито през 1889/90 учебна година, „Найден Геров“, съществуващо още от 1838 година, „Св. Атанасий“, съществуващо от 1874 година, „Св. св. Кирил и Методий“, от 1842 година, „Св. Иван Рилски“, от 1897 година, „Екзарх Йосиф I“, от 1901 година, „Св. Троица“, от 1837 година, „Св. Дух“, от 1853 година, и „Образцово“ – при Педагогическото училище.[14]
Скопското мъжко трикласно училище е прогимназия, към която има и пансион. Учители там са Георги Николов от Малко Търново (Одрин), Юлиус Марман от Праха (Чехия), Йосиф Буреш и Трайко Попкоцев от Грамадна, Кукушко.[14]
Скопското българско педагогическо училище е с 4-годишен курс към учебната 1911/1912 година, когато в него преподават 8 учители, обучаващи 107 ученици; към училището също има пансион.[15]
Свещеническо училище е отворено в началото на учебната 1902/1903 година. В него завършили основно училище се подготвят за свещеници, главно по селата. Към 1911/1912 година структурата му се състои от подготвителен курс, I, II и извънреден курс; има 7 преподаватели.[15]
Скопското българско девическо училище е петкласно, има 9 души преподаватели и около 130 ученички.[15]
Външни препратки редактиране
- Скопска българска община - „До Негово Блаженство Българския Екзарх“, публикувано в „Йосиф I Екзарх Български (1877-1902); Юбилеен Сборник“, София, 1904 година
Бележки редактиране
- ↑ Лельова, Росица. Българските градски общини в Македония 1878–1903. ИК „Гутенберг“, 2016. ISBN 978-619-176-089-3. с. 18.
- ↑ а б в г д Михайлов, Иван. Как се бранеше народът // Посетен на 17 септември 2013 г.
- ↑ Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане, Том I и II, Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО, София, 2013, стр. 127.
- ↑ Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 2. Борбите в Скопска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.
- ↑ Генчев, Николай. Франция в българското духовно възраждане. София, Софийски университет „Климент Охридски“, 1979. с. 179.
- ↑ Македония в образи – фототипно издание, Анико, София, 2010, стр. 124.
- ↑ а б Кирил, патриарх Български. Българското население в Македония в борбата за създаване на Екзархията. София, Синодално издателство, 1971. с. 39.
- ↑ Лельова, Росица. Българските градски общини в Македония 1878–1903. ИК „Гутенберг“, 2016. ISBN 978-619-176-089-3. с. 28.
- ↑ Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 364.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 560.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 363.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 - 1878). Том първи. Книга втора. София, Синодално издателство „, 1970. с. 101 - 102.
- ↑ а б Иванов, Ил. Училищното дело в гр. Скопие и скопската околия през 1911/1912 учебна година // „Илюстрация Илиндень“ IX (9 (89). София, ноемврий 1937. с. 10–11.
- ↑ а б в Иванов, Ил. Училищното дело в гр. Скопие и скопската околия през 1911/1912 учебна година // „Илюстрация Илиндень“ IX (9 (89). София, ноемврий 1937. с. 11.