Скопско българско девическо училище

Българското девическо училище в Скопие, тогава в Османската империя, е открито в 1864 година и се развива като пълно основно училище. От учебната 1880/1881 година започва развитието му като класно училище, в 1902/1903 година вече е петкласно училище. Последният му випуск е от 1911/1912 година; по това време в него има стопански отдел и два горни педагогически класа.

Българско девическо училище в Скопие
Печат на училището от 1906 година
Печат на училището от 1906 година
Информация
СедалищеСкопиеОсманска империя
Основаване1864 г.
ОснователБългарска екзархия
Закриване1912 г.
Видучилище

История редактиране

Първата учителка е Евка Петрова от Велес. За 4 – 5 години то успява да се развие и става пълно основно училище. Има една учителка, издържана от църковното настоятелство. Първоначално ученичките са 10 – 15.[1]

Училището се превръща в класно с откриването на първи клас за учебната 1880/1881 година. Учителка е Тима Икономова от Велес. Броят на ученичките достига 45.[1]

През учебната 1901/1902 година училището е четирикласно.[2] То се превръща в петкласно от следващата учебна година (1902/1903).[3]

Последната учебна година е 1911/1912. По това време Девическото училище се състои от прогимназия с 3 класа – I, II и III, стопански отдел с 2 курса – долен и горен, и два горни педагогически класа – IV и V. Общият брой на ученичките е около 130.[1]

Преподаватели редактиране

През учебната 1901/1902 година управител на девическото училище е Иван Благоев, който преподава български език, физика и антропология. Учители са Люба Кюпева (френски език, ръкоделие и рисуване), Славка Чакърова (аритметика, български език и краснопис), Елена Петкова (история, геометрия, закон Божи и география), Димитър Галев (педагогика), Н. Икономова (география, естествени науки, ръкоделие, закон Божи, рисуване и пеене), Никола Янишлиев (пеене, химия, минералогия, антропология).[2]

През учебната 1902/1903 година преподават учителките Люба Кюпева, Славка Чакърова, Н. Божова (активни участнички в революционната организация[4][5]), Елена Петкова [6] и учителите от мъжкото училище отец Протасий (закон Божи), Димитър Галев (педагогика), Никола Янишлиев (пеене, химия, минералогия) и Христо Николов (френски).[3]

Учебната 1911/1912 година е с преподаватели Иван Благоев, Михаил Тодоров, Тодор И. Черваров, Фания Мързенска, Люба Зафирова, Перса Тополова, Ана Иванова, Милко Ахчиев и Спиро Стефанов.[1]

Документи редактиране

Вижте също редактиране

Бележки редактиране

  1. а б в г Иванов, Ил. Училищното дело в гр. Скопие и скопската околия през 1911/1912 учебна година // „Илюстрация Илиндень“ XI (9 (89). София, ноемврий 1937. с. 11.
  2. а б ЦДА, фонд 246К, опис 1, а.е. 211 (Българска екзархия 1901/1902. Сведения за учителите в Скопска епархия, Кукушка кааза, Мелнишка епархия, Неврокоп; разпределение на учебните предмети и часове. 4.IX.1901 (17.IX.1901) - 30.XII.1902 (12.I.1903). Съдържа 91 листа), л. 23 – 24. Писмо на управителя на Българското девическо училище Иван Благоев до българския екзарх във връзка с учебните дела.
  3. а б ЦДА, фонд 246К, опис 1, а.е. 211 (Българска екзархия 1901/1902. Сведения за учителите в Скопска епархия, Кукушка кааза, Мелнишка епархия, Неврокоп; разпределение на учебните предмети и часове. 4.IX.1901 (17.IX.1901) - 30.XII.1902 (12.I.1903). Съдържа 91 листа), л. 16
  4. Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ. По спомени на Яне Сандански, Черньо Пѣевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга VII, Печатница П. Глушковъ, 1927. с. 189.
  5. Кондов, Константин. Спомени 1874-1929 // с. 102.
  6. ЦДА, фонд 246К, опис 1, а.е. 211 (Българска екзархия 1901/1902. Сведения за учителите в Скопска епархия, Кукушка кааза, Мелнишка епархия, Неврокоп; разпределение на учебните предмети и часове. 4.IX.1901 (17.IX.1901) - 30.XII.1902 (12.I.1903). Съдържа 91 листа), л. 10 гръб. Писмо на Стоян Каблешков до българския екзарх за разпределението на преподавателите в трите главни български училища.