Скорострелност – една от основните тактико-технически характеристики на различното въоръжение, определяща ефективността на огъня[1][2]. Способност на оръжие да произвежда определено количество изстрели за единица време.

Различават се:

  • Бойна скорострелност – количеството изстрели в минута, които теоретично могат да се произведат с отчитане на операциите прицелване и презареждане.
  • Техническа скорострелност – количеството изстрели в минута, които могат да се произведат без отчитането на прицелване и презареждане.
  • Темп на стрелбата – техническа скорострелност на автоматично оръжие при стрелба в автоматичен режим. Например, ако при автомата на Калашников темпа на стрелба е 600 изстр./min, то при непрекъсната стрелба 30 патронния пълнител ще се изразходва за 3 s.

Типична скорострелност на различните видове оръжия

редактиране

Оръжие

Скорострелност
(число изстрела в минута)

техническа

бойна

Картечен пистолет, Автомат

400 – 1200

40 – 120

Автоматична винтовка

400 – 900

40 – 65

Лека (ръчна) картечница

500 – 1000

60 – 150

Тежка картечница

600 – 1500

150 – 300

Многостволна картечница

3000 – 10000

600 – 2000

Зенитна картечница

500 – 1000

100 – 1000

Автоматично зенитно оръдие

200 – 1000

200 – 1000

Гаубица, Оръдие, Безоткатно оръдие

5 – 10

1,5 – 6

Миномет

10 – 25

5 – 25

Източници

редактиране
  1. Советская военная энциклопедия. Т. 7. 374 с.
  2. Военная энциклопедия. Т. 7. 503 с. ISBN 5-203-01874-X.

Допълнителна литература

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Скорострельность“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​