Вижте пояснителната страница за други значения на Слава.

Славата (на сръбски: слава) е традиционен сръбски празник, отбелязван в деня на някой православен светец, смятан за покровител на рода. За разлика от повечето други православни народи, сърбите не отбелязват имените дни на отделни хора, а този общ семеен празник.

Традиционно на слава на масата се поставя погача и свещ

Денят на славата се запазва през поколенията, като се предава патрилинеално, а жените приемат деня на славата на своите съпрузи.[1]

Източници редактиране

  1. Павлов, Тихомир. „Българите в Моравско и Тимошко. История, език, нрави, обичаи, поверия, борби и очаквания. Днешният моравчанин“, Издание на Комитет на Западните покрайнини, София, 1931, стр. 160-161

Вижте също редактиране

Външни препратки редактиране