Славка Терзиянова
Славка Пандева Терзиянова (Терзианова), използвала псевдонимите Лиляна Иванова Паскалева и Густав, е деятелка на Българската комунистическа партия (БКП).[1][2]
| Славка Терзиянова | |
| българска комунистка | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 1983 г.
|
| Учила в | Комунистически университет на националните малцинства на Запада |
Биография редактиране
Родена е на 11 юли 1897 година в Охрид, тогава в Османската империя.[2] Членка е на БКП от 1924 година.[2][1] В 1926 година за нелегална дейност е осъдена на 10 години затвор, но е амнистирана на следната 1927 година. Работи за Задграничното бюро на Централния комитет на БКП във Виена и Берлин от 1928 до 1930 година.[1] През лятото на 1930 година се установява в Съветския съюд и от 1931 година е членка на ВКП (б). В 1934 година завършва Комунистическия университет на националните малцинства на Запада.[1] Арестувана е по време на Голямата чистка на 23 ноември 1937 година като завеждаща библиотека в институт. Осъдена е на 10 години в лагер.[2] До 1954 година е в лагер.[1] Реабилитирана с определение на Върховния съд на СССР на 23 октомври 1955 година. Възстановена в партията с решение на Секретариата на ЦК на БКП.[2] След освобождаването си, в 1955 година се връща в България.[1][2]
Вижте също редактиране
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д е ж з Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 412. Посетен на 4 септември 2015.
- ↑ а б в г д е ж Българи жертви на сталинисткия терор // Сите българи заедно. Посетен на 23 юни 2022 г.