Славонският говор е съвременен говор в хърватския език.

Славонският говор е в синкавозелено на картата на Хърватия и Босна и Херцеговина

Славонският говор се разглежда научно като преходен между сръбския и хърватския език или като типичен за общия след Виенския книжовен договор от 1850 г. – сърбохърватски език, приеман преимуществено за общ такъв книжовен език в бивша Югославия.

Този говор представлява интерес с това, че е езиково класифициран като щокавски, но с екавски изговор старощокавски, т.е. не е нововъзникнал по примера на обхождащите го и съседни източнохерцеговински и шумадийско-войводински говор, което ще рече, че е свързан и повлиян от юг и изток.

Въпреки тези си югоизточни, което ще рече предимно сръбски лингвистични характеристики по своята същност, това наречие се счита за хърватско, т.е. то е част от хърватския език, а поради своите езикови характеристики се разглежда и като сръбски диалект.

Диалектния му континуум обхваща по-голямата част от територията на Славония – предимно северната и южната ѝ част, разделяни на две от младощокавското източнохерцеговинско наречие, вследствие на което са се и обособили териториално две разделени негови говорни (под)области. От историко-географското име на областта където се среща, произхожда и наименованието му.

Източници

редактиране
  1. Мориси, хърватски диалекти и диалекти, говорени stokavian, хърватски диалектология 1, Goldenmarketing. Технически книги, Загреб, 2003.

Външни препратки

редактиране