Отваря главното меню

Славчо (Славко) Анастасов Абазов е български революционер, кратовски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Славчо Абазов
български революционер

Роден
Починал
7 февруари 1928 г. (44 г.)
Погребан Централни софийски гробища
Подпис Slavcho Abazov Signature (vectorized).svg
Славчо Абазов в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

Във ВМОРОРедактиране

 
Затворници от Кратовска околия от Скопския затвор, освободени при амнистията от април 1904 г. № 36 – Славчо си на Анастас от Злетово, № 37 – Санде, син на поп Мано, от Лесново, № 38 – Васил, син на Петко, от Лесново, № 39 – Георги, син на Димо, от Лесново, № 40 – Даскал Георги, син на Иван, от Маало Варош, № 41 – Божин, син на Георги, от Семери, № 42 – Данаил, син на Илия, от Зелениград, № 43 – Заро, син на Вълко, от Койково
 
Делегати на Скопския окръжен конгрес на ВМОРО, януари 1905 г., Кнежево. Първи ред: Дончо Щипянчето, Мише Развигоров, Даме Груев, Ефрем Чучков, Атанас Бабата. Втори ред: Славчо Абазов (трети), Марко Секулички (четвърти)

Абазови са от Горно Градче, откъдето Митре се преселва в Зеленград, където се занимава с животновъдство и търговия с дървен материал. В началото на 80-те години на XIX век Кръстьо Митрев Абазов се мести в Злетово. Синът му Анастас Абазов наследява търговията с дървен материал, забогатява и се занимава и с революционна дейност.[2]

Славчо Абазов е роден на 9 март 1883 година в Злетово и е единствен син на Анастас и Парашкева Арсова Абазова.[3] Воденичарят Лазо Якимов, човек на войводата Атанас Бабата в Злетово, го привлича във ВМОРО.[3] Учи в Скопското българско педагогическо училище, където е съученик с Тодор Александров, завършил в 1898 г. и като учител в Кочани станал революционен ръководител на района.[3] След завършването си е активен член на ВМОРО[4] и още в 1901 година оглавява злетовския комитет. Абазов направлява създаването на четите и подпомага дейността на районния войвода Атанас Бабата. Злетово и Лесново се превръщат във важни пунктове за съхраняване на идващото от България оръжие.[5]

След Солунските атентати през април 1903 година, на 24 март Славчо Абазов е арес­туван от властите заедно с баща си Анастас Абазов, заради революционната си дейност. Баща му е освободен, но Славчо е признат за виновен по обвинението по член № 63 от Наказателния кодекс в „подготвяне и осигуряване подслон и храна на българските бунтовнически разбойници, проявена активност в събирането на пари от населението и пренасяне и доставяне на оръжия, муниции и други бойни средства“. Осъден е на три години и лежи в Скопския затвор Куршумли хан заедно с Тодор Александров.[6]

След освобождаването си през април 1904 година при общата амнистия, Абазов се прибира в Злетово,[7] където революционната организация е разсипана – четите са силно пострадали, много хора забягват в Свободна България, а в района се появава сръбската въоръжена пропаганда. Постепенно в 1904 година Мише Развигоров, Константин Нунков, Атанас Бабата и Боби Стойчев нанасят няколко удара на сръбската пропаганда и стабилизират организацията.[8] От 2 до 7 януари 1905 година Абазов е делегат на Скопския окръжен конгрес в Кнежево, приел мерки за борба със сърбоманията.[9]

Скоро след конгреса Абазов излиза в нелегалност и действа като войвода на чета в Кратовско, Щипско, Кочанско и Паланечко.[10][11] Абазов навлиза с чета от Кюстендил в Македония през октомври 1906 г., вероятно във връзка с приетата на Втория редовен конгрес на Скопския революционен окръг програма за борба със сръбската въоръжена пропаганда.[11]

На Кюстендилския конгрес на ВМОРО през март 1908 година шефът на Кюстендилския пограничен пункт на ВМОРО Аце Дорев е избран за член на Задгранично представителство на ВМОРО и постът в Кюстендил е поверен на Славчо Абазов, който го поема още същия месец заедно с помощника си Георги Гочев.[12] Основна задача на Абазов в Кюстендил е въоръжаването, снаражаването и изпращането на чети през границата, тъй като градът е основен пункт – от 1903 до 1908 година през него са преминали 162 чети. Абазов поддържа близка кореспонденция със задграничния представител Христо Матов.[13]

След Младотурската революция в 1908 година, Кюстендилският пункт прекратява дейността си и Абазов напуска града и се легализира в Злетово. Скоро с изпаряването на хуриета е отново принуден да се установи в България, като периодично се връща в Злетово.[14]

ВойнитеРедактиране

 
Свидетелство на Славчо Абазов за участие в Македоно-одринското опълчение, подписано от началника на щаба на Опълчението майор Петър Дървингов

При избухването на Балканската война в 1912 година Абазов става войвода на чета № 33 на Македоно-одринското опълчение (Кратовската чета), сформирана за един ден.[25] Четата е в състав от 33 души, като по-голямата част от въоръжението и снаражението на четата е доставено от Абазов.[26] Четата на Абазов преминава границата на 5 окотомври с първите чети. Заедно с четата на Стоян Мишев и Георги Гочев се сражава при влашките колиби Кормина, югозападно от Султан тепе, разпръсва турски конен разезд, който отстъпва и всява паника сред турското население в района, което на 6 октомври напуска селата си и започва да опожарява българските села по Злетовската река.[27] На 9 октомври 1912 година четата на Абазов заедно с 300 души българска милиция освобождава Кратово и го предава по последвалия я сръбски 14-и полк.[28][29][30] 14-и полк тръгва за село Крилатица, а четата на Абазов и милицията заемат Черни връх и спират настъпващите откъм Овче поле османски войски.[28] На 11 на Черни връх са четите на Абазов, Дончо Ангелов, Тодор Оровчанов, Спиро Дильов и Петър Лесев с милиция, подкрепени от части от Тимошката дивизия и на 12 октомври преди пладне турците отстъпват като губят две батареи и припаси.[28] В Злетово Абазов залавя Маариф ходжа от Кратово, известен като злодей и го убива над града. Четниците му започват преследване на провинили се турци.[31]

На 16 ноември 1912 година старши районният войвода Славчо Абазов изпраща до щаба на Македоно-одринското опълчение в София един от първите документи, описващи вражеското отношение на сръбската войска спрямо местното българско население. Абазов описва различни злодейства, извършени от сърбите – терор над мирното население, арести на по-видните българи, налагане на глоби, грабежи и безнравствено поведение.[32] На 30 декември 1912 г. Абазов изпраща подробно писмо до българския министър-председател Иван Гешов, в което заявява, че сърбите са окупатори.[33] Кратовската чета действа заедно с четата на Стамен Темелков в Радовишко.[34][35] По-късно заедно с Дончо Ангелов и Еротей Николов е начело на Кратовско-Пиянечката чета.

 
Абазов като войник в 1916 г.

При реорганизацията на партизанските чети в началото на 1913 година в Тракия четниците от Македония са прехвърлени в Кешан и Малгара в Тракия. Войводата Славчо Абазов е зачислен към нестроевата рота на 15-а щипска дружина,[36] като на 18 март е назначен за завеждащ прехраната на дружината. На 10 март новосформираната дружина от Айнарджик заминава за село Авдин и влиза в състава на Трета бригада на Четвърта българска армия, като участва в охраната на брега на Мраморно море. На 19 април на цялото опълчение е заповядано да се прехвърли в Македония.[37] На 1 май на Абазов е заповядано с още 200 души войводи и четници да замине на 9 май за Македония, за да се устроят разузнавателни пунктове и да се оформят малки разузнавателни чети, които да действат на териториите заети от сръбски и гръцки части.[38] Абазов поема ръководството на Кочанския разузнавателен пункт.[39]

На 5 юни край Злетово Абазов с един свой четник и един български войник предизвикват престрелка със сръбски войници,[40] която завършва със седем убити сърби.[41] Престрелки в Злетовско има и на 9, 11, 13 и 14 юни.[42] Абазов продължава да изпълнява функциите ръководител на разузнаването в Кочани.[43]

При избухването на Меж­дусъюзническата война на 16 юни 1913 година, Абазов с Кратовската партизанска рота заедно с частите на 7-а рилска дивизия влиза в Злетово и отстъпва с тях след падането на града на 21 юни.[44]

За участието си в двете войни Абазов е награден с орден „За военна заслуга“ VI степен и военен кръст „За храброст“ IV степен. Уволнен е с цялото Опълчение на 10 август 1913 година.[45]

След войните Абазов се установява в присъединения към България Гюмюрджина и започва търговия с тютюн.[46]

 
Писмо от кумановския окръжен управител до Абазов, с което го призовава да встъпи в длъжност

По време на Първата световна война е фелдфебел в 59-и пехотен полк на 11-та дивизия. След успешното настъпление срещу Сърбия от края на 1915 година, полкът на Абазов заема позиции в близост до Валовища, Егейска Македония.[47] На 13 март 1918 година Абазов се жени в София втори път за велешанката Кръстина Лазарова Печкова. На 28 юли 1918 г. министърът на вътрешните работи и народното здраве Васил Радославов назначава Славчо Абазов за член на Окръжната постоянна комисия в Куманово, Абазов напуска 59-и полк и в началото на август пристига в Куманово и поема новото си назначение. В кметството в Куманово Абазов отговаря за задачите на Дирекция стопански грижи и обществена предвидливост,[48] ръководена от Александър Протогеров, и полага много грижи за осигуряване на прехраната на населението.[49]

След войнитеРедактиране

След окупирането на Вардарска Македония от Сърбия след края на войната, Абазов започва да се занимава с производство на безалкохолни напитки и става председател е на Управителния съвет на кооперация „Безалкохол“. Абазов е съучредител на Македонската кооперативна банка през 1925 година.[50]

Включва се в дейността на македонските емигрантски организации и е член на Кратовското благотворително братство „Йосиф Даскалов“ в София.[51] След разкола в македонското освободително движение Абазов работи за преодоляване на различията и заедно с Павел Шатев е избран за делегат от Кратовското братство на Обединителния конгрес през януари 1923 година. На 4 ноември 1923 година Абазов участва в работата на Втория национален съвет на македонските братства.[50]

 
Делегати на Втория конгрес на Илинденската организазия, София, 26 юли 1925 г. Абазов е шести седнал на втория ред

Участва в основаването на Илинденската организация и в началото на декември 1921 година заедно с Георги Занков, Александър Евтимов и Георги Попхристов е избран в нейния Управителен съвет. На 9 декември 1921 година Абазов е избран за пръв касиер на организацията. На Учредителния конгрес на организацията през януари 1923 година заедно с Борис Стрезов, Георги Попхристов, Марко Иванов и Георги Занков е избран в Ръководното тяло.[52] При кореспонденцията си с ВМРО използва псевдонима Адлер.[53] На 7 май 1923 г. правителството на Стамболийски издава специална Наредба за разпускането на македонските организации в България, включително всички подразделения на Илинденската организация в цялата страна и се спира издаването на техните печатни издания. Абазов е издирван от полицията и принуден да се укрива в различни квартири.[54] На 20 април 1924 г. в брой №2 на „20 юли“ Ръководното тяло на Илинденската организация в състав Занков, Иванов, Ляпчев, Евтимов, Иван Москов и Абазов публикува противоречивия левичарски Меморандум срещу пагубната според тех за македонската кауза политика на правителството на Александър Цанков.[55] Въпреки това самият Абазов по-скоро подкрепя десницата в революционното движение и поддържа приятелски връзки с Тодор Александров. Именно поради това след убийството на Александров и разгрома на левицата в Горноджумайските събития и в частност на ръководството на Илинденската организация, Абазов запазва поста си.[56] На Втория конгрес на Организацията на 26 юли 1925 година е избрано Ръководно тяло в състав Димитър Иванов, Лазар Томов, Славчо Абазов, Александър Евтимов и Марко Иванов.[57]

Славчо Абазов умира от ангина пекторис на 7 февруари 1928 година в София. Кратовското благотворително братство издава жалейка, в която пише:

духът на верния син на Македония Славчо Абазов отлитна във вечността... Него, бореца за свободата познават и от последната колиба на Кратовско, Щипско, Кочанско и Паланечко. Защото навсякъде там той остави чутовни подвизи и примери на самоотвержен, безстрашен, храбър и героичен син на своя народ мъченик и спомена на човек с добра душа, благ характер и като гранит твърда воля...[50]

Славчо Абазов има седем деца: Викенти (р. 1906) и Страхилка (р. май 1910) от първия си брак с Костадинка, разтрогнат преди Балканската война, а от съпругата си Кристина Лазарова по баща Печкова от Велес има пет момчета. Синът му Славчо Славчов Абазов (р. 1928) издава през 2011 година книгата „Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928“.[58]

БележкиРедактиране

  1. Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2.
  2. Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 16.
  3. а б в Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 18.
  4. Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 22.
  5. Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 23.
  6. Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 26.
  7. Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 32.
  8. Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 33.
  9. Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 36.
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 5.
  11. а б Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 38.
  12. Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 40.
  13. Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 43.
  14. Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 49.
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 53.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 151.
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 263.
  18. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 417.
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 403.
  20. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 203.
  21. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 63.
  22. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 224.
  23. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 383.
  24. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 525.
  25. Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 56.
  26. Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 57.
  27. Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 61.
  28. а б в Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 62.
  29. Македония История и политическа съдба, Том II, 1912 – 1941 г.“, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 17
  30. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915. София, Издателство на БАН, 1981. с. 22.
  31. Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 73.
  32. Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 64.
  33. Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 69.
  34. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915. София, Издателство на БАН, 1981. с. 21.
  35. Македония История и политическа съдба, Том II, 1912 – 1941 г.“, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1996 г., стр. 14.
  36. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 11, 893 – 894.
  37. Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 78.
  38. Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 79 – 80.
  39. Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 81.
  40. Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 82 – 83.
  41. Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 84.
  42. Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 87.
  43. Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 94.
  44. Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 104.
  45. Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 109.
  46. Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 112.
  47. Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 116.
  48. Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 117.
  49. Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 120.
  50. а б в Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 126.
  51. Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 122.
  52. Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 129.
  53. Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 132.
  54. Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 139.
  55. Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 150.
  56. Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 167.
  57. Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 170.
  58. Гребенаров, Александър. 130 години от рождението на Славчо Абазов – член на ВМОРО, ръководен деец на Илинденската организация, учредител на Македонската кооперативна банка. // Българско сдружение на родовете от Македония, 10 април 2013. Посетен на 5 януари 2016.