Славчо Даскалов
Славчо Благоев Даскалов е български военен, полковник и краевед, изследовател на историята на град Разлог.
| Славчо Даскалов | |
|---|---|
| български офицер и краевед | |
| Роден |
28 февруари 1899 г.
|
| Починал | 1974 г.
|
| Погребан | „Свети Георги“, Разлог, Република България |
| Учил в | Национален военен университет |
БиографияРедактиране
Роден е на 28 февруари 1899 година в Мехомия, тогава в Османската империя, в големия родолюбив род Даскалови, взел дейно участие в Българското възраждане в Разложко. Негов брат е българският църковен деец Димитър Даскалов. Славчо Даскалов постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, което завършва и на 11 април 1922 година е произведен в чин подпоручик.[1][2]
Завършва Щабния офицерски курс във февруари 1940 година и във военната си кариера достига до чин полковник. Военен командир е в Дупница, Разлог, Белоградчик, Горна Джумая, София, Лом, Търново, Тасос, Пирот, Видинско, Ботевград. Работи като преподавател в Школата за запасни офицери в София и в Пехотинската школа в Търново. Славчо Даскалов е началник на 16 Военно окръжие в Ботевград в периода декември 1941 – юли 1944 година. Отличен е с най-високия военен орден „За храброст“ IV степен, I и II клас като командир на Петдесети пехотен нишавски полк, който взима участие в боевете при Страцин, Скопие и Бяла паланка. Отличен е с високия орден „Свети Александър“ с мечове – IV степен за изключителната си служба като началник на строево отделение при Щаба на трети корпус от Първа българска армия в Унгария. Пенсионира се в 1946 година.[1][2]
В 1948 година е отнета офицерската му пенсия от новата комунистическа власт и е изселен от София в Разлог. Осъден е на 10 години затвор в 1953 година, конфискация на половината имущество и 10 000 лева глоба и лишаване на права за 13 години. Славчо Даскалов лежи в затворите на Горна Джумая, Белене и Пазарджик три години. В април 1956 година присъдата му е отменена. В следващите години развива широка дейност по изследването на историята на родния си град – изследва архивите и разговаря с участници в исторически събития. В резултат издава книга, посветена на историята на Разлог от края на ХІХ – началото на ХХ век, озаглавена „Бележки из близкото минало на град Разлог“.[1]
Умира в 1974 година. По негово желание е погребан в семейната гробница на Даскалови в църквата „Свети Георги“ пред училището, основано от неговия прадядо Михаил Манзурски в родния му град.[1]
РодословиеРедактиране
| Солун Тахчиев (XVII век — ΧVIII век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Манзурски (XVII век — ΧVIII век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Филотей Самоковски (ΧVIII век — около 1820) | Илия Манзурски (XVIII век — ΧIΧ век) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Йосиф Манзурски (1774 — 1814) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Михаил Манзурски (1799 — 1864) | Илия Манзурски (около 1800 — ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Попмихайлов (1832 — 1925) | Катерина Чолакова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Илия Попмихайлов (1862 — 1908) | Благой Даскалов (1867 — 1956) | Никола Даскалов (1880 — 1903) | Георги Чолаков (1853 — 1919) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Славчо Даскалов (1899 — 1974) | Димитър Даскалов (1903 — ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||