Славянско облекло
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Традиционно облекло у славяните още от древността, а днес характерен елемент в националните носии на повечето славянски народи, е ризата. Тя представлявала дълга бяла дреха, изработена от ленено или конопено платно. Носели я и мъже, и жени, като имало разлика в дължината — при мъжете стигала до средата на бедрото или до коляното, а при жените — до прасеца или глезена. Ризите задължително бивали украсявани с преобладаващо червени бродерии, пресъздаващи флорални или животински мотиви и митологични персонажи. Недопустимо било ризата да се носи небродирана, тъй като изцяло бялата дреха била символ на смъртта и с такива обличали само мъртъвците.
Славянските жени имали традиция да не завършват шевиците на ризите, които изработват, а винаги да оставят по няколко липсващи шева. Причина за това било поверието, че богинята на смъртта Мора отвежда в царството на мъртвите онези, които са свършили всичката си работа на земята. Това поверие се запазва до късно и в българския фолклор.
Върху ризата, жените обикновено обличали плътно извезана дълга дреха без ръкави, от която като тип произлиза литакът в българската женска носия.