Слав Христов Караславов

български писател
Вижте пояснителната страница за други личности с името Слав Караславов.

Слав Христов Караславов е български поет и белетрист, народен деятел на изкуството и културата.

Слав Христов Караславов
български писател
Роден
Починал
31 март 2002 г. (70 г.)
Учил вНационален институт по кинематография „С. А. Герасимов“
Политика
ПартияБКП
Депутат
IX НС   
Литература
Периодот 1954 г.
Жанровестихотворение, роман, новела
НаградиДимитровска награда
Слав Христов Караславов в Общомедия

Биография редактиране

Роден е в село Дебър, днес квартал на Първомай на 27 март 1932 г. Член на РМС от 1946 г., а на БКП от 1962 г. През 1951 г. завършва гимназия. Първата му публикация е от 1954 г. във в. „Народна младеж“. В периода 1959 – 1964 г. работи като редактор последователно там, в сп. „Септемврийче“ и Радио София. От 1964 г. завежда отдел „Поезия“ в издателство Народна младеж и издателство Български писател. Караславов е главен секретар на Съюза на българските писатели в периода 1972 – 1979 г., а от 1974 г. е заслужил деятел на културата. От 1981 г. е директор на Издателството на Отечествения фронт. Освен това е бил заместник-председател на Съюза на българските писатели. Член е на Президиума на НС на ОФ.[1] От 1976 до 1981 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1981 до 1990 г. и член на ЦК на БКП. Лауреат на Димитровска награда.

Слав Караславов е племенник на българския писател, белетрист и драматург Георги Караславов.

Библиография редактиране

 
Къщата на Слав Караславов в село Литаково
 
Паметна плоча на къщата на Слав Караславов в село Литаково

Слав Караславов е автор на следните книги:

  • 1959 – „Ехо от кавалите“ (стихосбирка)
  • 1961 – „На бял камък“ (стихосбирка)
  • 1962 – „Корава пръст“ (стихосбирка)
  • „Сенките пътуват с нас“ (стихове)
  • „Жълтият пират“ (стихове)
  • „Приказка за враната“ (стихове)
  • 1965 – „Насаме със сина“ (стихосбирка)
  • „След време“ (стихове)
  • 1967 – „Приемете ме и такъв“ (стихосбирка)
  • 1967 – „Приятел със смъртта“ (новели)
  • 1968 – „Хроники за Хаджи Димитър“ (роман)
  • 1970 – „И никога да не си отивам...“ (стихосбирка)
  • 1970 – 1976 – „И се възвисиха Асеневци“ (тетралогия романи)
    • 1970 – „Деспот Слав“
    • 1972 – „Залезът на Иванко“
    • 1974 – „Когато Калоян премина Хем“
    • 1976 – „И много пътеки изходих...“
  • 1972 – „Предсказания“ (стихосбирка)
  • 1973 – „Поеми“ (сборник)
  • 1984 – „Детрониране на величията“ (роман)
  • 1974 – „Гост на себе си“ (стихосбирка)
  • 1974 – „Оръжие за живите“ (новели)
  • 1974 – „Ракетен век“ (стихосбирка)
  • 1976 – „Априлски пространства“ (стихосбирка)
  • 1976 – „И името ти хубаво...“
  • 1977 – „Полуостров“ (стихосбирка)
  • 1978 – 1979 – „Солунските братя“ (трилогия)
  • 1979 – „Безводни реки“ (стихосбирка)
  • 2023  – „Бунтът на Белгуните“ (роман)[2]

Негови произведения са превеждани на беларуски, испански, италиански, немски, полски, румънски, руски, словашки, украински, френски, чешки, и други езици.

Източници редактиране

  1. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 380
  2. Издадоха непознат ръкопис на Слав Хр. Караславов за въстанието на Асен и Петър // bnr.bg. Посетен на 10 август 2023 г.

Външни препратки редактиране