Слатина (дем Мъглен)

селище в Гърция
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За други значения вижте Слатина.

Слатина или Слатино (на гръцки: Χρυσή, Хрисѝ, до 1926 година Ζλάτινα, Златина[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.

Слатина
Χρυσή
— село —
Икона на света Злата в църквата на нейното родно село Слатина, 1886 г.
Икона на света Злата в църквата на нейното родно село Слатина, 1886 г.
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Мъглен
Надм. височина 93 m
Население 281 души (2011 г.)

ГеографияРедактиране

Селото се намира на 5 километра южно от Къпиняни, в котловината Мъглен (Моглена).

ИсторияРедактиране

 
Развалините на крепостта Мъглен край Слатина

Античност и средновековиеРедактиране

Край село Слатина са развалините на средновековната крепост Мъглен,[2] отбранявана от кавхан Дометиан и болярина на Мъгленската област Илица[3] срещу войските на Василий II Българоубиец, който я превзема в 1015 година.[4] Крепостта е обявена за археологически обект в 1980 година.[5] Южно от селото има останки от антично селище, свързано с античния град Алорос.[6] В селото в XVIII век е родена и живяла до смъртта си св. Злата Мъгленска – българска светица.

В Османската империяРедактиране

В средата на XVIII век Слатина е село в нахия Караджа ова, каза Енидже Вардар. По това време селото води съдебен спор с жителите на съседното село Каплян, които са обвинени в насилственото отнемане на пасищата на Слатина.[7]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Слатино (Slatino) е посочено като село във Воденска каза с 69 къщи и 146 жители българи.[8]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Слатино живеят 950 българи-мохамедани.[9]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Слатина има 86 къщи славяни мохамедани и 5 къщи цигани християни.[10] Мюсюлманското му население се изселва в Турция и на негово място са настанени малоазиатски и понтийски гърци, бежанци от Турция. В 1926 година селото е преименувано на Хриси на името на българската светица Злата Мъгленска, родена и починала в селото.[11] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 159 бежански семейства и 664 души.[12]

Според изследване от 1993 година селото е смесено бежанско-„славофонско“ като „македонският език“ в него е запазен на средно ниво, а турският - слабо.[13]

ПреброяванияРедактиране

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 641 834 461 395 281

ЛичностиРедактиране

Родени в Слатина

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. „Χρυσή, www.exaplatanos.com“, архив на оригинала от 10 октомври 2011, https://web.archive.org/web/20111010211704/http://www.exaplatanos.com/dimi/chrisi.html, посетен 10 октомври 2011 
  3. Пламен Павлов, Пламен Павлов. Бунтари и авантюристи в средновековна България. Велико Търново: Абагар, 2000.
  4. Чолпанов, Борис. Векове от слава, том 1. Военно издателство, 1976. с. 90.
  5. Η Χρυσή. // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 17 юни 2014.
  6. ΥΑ ΥΠΠΟΤ/ΓΔΑΠΚ/ΑΡΧ/Α1 /Φ43/56014/2795/25-5-2012 - ΦΕΚ 223/ΑΑΠ/15-6-2012. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 27 април 2018.
  7. Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Малките селски войни, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 441.
  8. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 148.
  10. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
  11. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  12. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  13. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"