Слатина (община Брод)

Вижте пояснителната страница за други значения на Слатина.

Disambig.svg Тази статия е за селото в Поречието. За други значения на Слатина вижте Слатина. За други значения на Слатино вижте Слатино.

Слатина или Слатино (на македонска литературна норма: Слатина) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).

Слатина
Слатина
— село —
Дел од селото Слатина.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.5861° с. ш. 21.1822° и. д.
Слатина
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаБрод
Географска областДолно Поречие
Надм. височина609 m
Население30 души (2002)
Пощенски код6533
Слатина в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото се намира в областта Поречие в източното подножие на планината Добра вода.

ИсторияРедактиране

В XIX век Слатина е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от 1867 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Слатино (Slatino) е посочено като село с 33 домакинства със 138 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Слатино е населявано от 400 жители българи християни.[3]

Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Слатина има 61 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Слатино има 520 българи патриаршисти сърбомани.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Слатина като българско село.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 30 жители – 29 македонци и 1 сърбин.[7]

В селото има и църква „Свети Талалей“.[1]

ЛичностиРедактиране

Родени в Слатина
  •   Илия Златанов, български революционер от ВМОРО, четник на Милан Гюрлуков[8]
  •   Коне Видов (Коне Видовић, Видевић), четник в първата поречка сърбоманска чета през март 1904 г.[9]
Починали в Слатина

БележкиРедактиране

  1. а б Бродско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 7 март 2014 г. Архив на оригинала от 2012-06-14 в Wayback Machine.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 96-97.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
  4. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-27 
  8. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41
  9. Божовић, Григорије. Чудесни кутови (Путописна проза). Изабрао и приредио Гоjко Тешић. Београд, Јединство, 1990. с. 140.