Вижте пояснителната страница за други значения на Слатина.

Тази статия е за селото в Поречието. За други значения на Слатина вижте Слатина. За други значения на Слатино вижте Слатино.

Слатина или Слатино (на македонска литературна норма: Слатина) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).

Слатина
Слатина
— село —
41.5861° с. ш. 21.1822° и. д.
Слатина
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаБрод
Географска областДолно Поречие
Надм. височина609 m
Население30 души (2002)
Пощенски код6533
Слатина в Общомедия

География

редактиране

Селото се намира в областта Поречие в източното подножие на планината Добра вода.

В XIX век Слатина е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от 1867 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Слатино (Slatino) е посочено като село с 33 домакинства със 138 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Слатино е населявано от 400 жители българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Слатино е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак със 70 къщи.[4]

Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Слатина има 61 сръбски къщи.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Слатино има 520 българи патриаршисти сърбомани.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Слатина като българско село.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 30 жители – 29 македонци и 1 сърбин.[8]

В селото има и църква „Свети Талалей“.[1]

Личности

редактиране
Родени в Слатина
  •   Илия Златанов, български революционер от ВМОРО, четник на Милан Гюрлуков[9]
  •   Коне Видов (Коне Видовић, Видевић), четник в първата поречка сърбоманска чета през март 1904 г.[10]
Починали в Слатина
  1. а б Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 7 март 2014 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 96 – 97.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 36. (на македонска литературна норма)
  5. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
  7. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 27 септември 2007 
  9. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41
  10. Божовић, Григорије. Чудесни кутови (Путописна проза). Изабрао и приредио Гоjко Тешић. Београд, Јединство, 1990. с. 140.