Отваря главното меню

Слатино (област Кюстендил)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Слатино.

Слатино е село в Западна България. То се намира в община Бобошево, област Кюстендил.

Слатино
Панорама_2005г.JPG
Панорамен изглед от 2005 г.
Общи данни
Население 499 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 12,273 km²
Надм. височина 430 m
Пощ. код 2642
Тел. код 07046
МПС код КН
ЕКАТТЕ 67252
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Бобошево
Крум Маринов
(БСП)
Кметство
   - кмет
Слатино
Сашка Тренева
(независим)
Слатино в Общомедия
Поглед към Рила

ГеографияРедактиране

Слатино се намира в Югозападен регион на България в Кюстендилска област. Административно е съставно селище на Бобошевска община от 1 януари 1956 година (дотогава е общински център на съставна селска община в Дубнишка околия за целия период от Освобождението) и землището му е разположено в западното подножие на Северозападна Рила планина на площ от 12.273 km² (НСИ), на 300 – 499 м надморска височина по бреговете на река Бадинска и долинното разширение на река Герено. Намира се на около 14 км южно от град Дупница и на 1 км източно от главен път Е-79. Слатино отстои на около 80 км южно от град София,6 км източно от общинския център Бобошево, около 44 км югоизточно от областния център Кюстендил, около 42 км от Рилски манастир и около 19 км северно от Благоевград.

КлиматРедактиране

Климатът е преходно континентален с изразено Средиземноморско влияние. Ерозирани, слабо подсолени канелени горски почви; Земетръсна зона-№9 (Сеизмичен коефициент 0,27).

Селско стопанствоРедактиране

Развити са тютюно-производството, овощарството и многоотрасловото животновъдство.

НаселениеРедактиране

  • 519 жители – (1880 г.)
  • 725 жители – (1900 г.)
  • 976 жители – (1920 г.)
  • 1402 жители – (1934 г.)
  • 1469 жители – (1946 г.)
  • 1313 жители – (1965 г.)
  • 970 жители – (1985 г.)
  • 622 жители – (2001 г.)
  • 586 жители – (2008 г.)
  • 517 жители – (2010 г.)
  • 449 жители - (2011г.)

ТранспортРедактиране

  • Автобусни връзки – Бобошево, Дупница, София;
  • Железопътни връзки – Гара Бобошево, отстои на 103,5 км от град София (ндв – 388 м) на 1.5 км югозападно от Слатино.

ИсторияРедактиране

 
Въздушна снимка на праисторическото селище в местността Чардако.
 
Панорама 1984 г.

В дарствената грамота на последният владетел на Търновска България – цар Иван Шишман (1371 – 1393), която е дал на Рилския манастир на 21 септември 1378 г.(Eдинствен документ, съхранен понастоящем в България от цялото богатство и многообразие на официални граждански и църковни документи издадени от средновековната Българска държава) са включени земите на Слатино, но самото то не е споменато, за разлика от селата Кръчино и Бадино.Най-старите писмени сведения за Слатино под името Ислатна са открити в турски регистри (Джелепкешанския дефтер) от 1576 година, създаден по време на османското владичество при управлението на българските земи от султан Мурад III(1574 – 1595) и великия везир Мехмед паша Соколович (1565 – 1579)-сърбин от Херцеговина с рождено име Байца Ненадич.В детството си е помехамеданчен и дълги години служи в еничарския корпус, участвува във военните походи на Изток и прави впечатляваща кариера на военен и държавник. Възстановява Печката Сръбска патриаршия. Съществуват три хипотези за произхода на името Слатино, от които най-вероятна е третата:

  1. През 19 век от реката, минаваща през селото се е добивало злато – оттам произлиза и името.
  2. Може ли 19 век да се е добивало злато и селището да се е „сдобило“ с името си, а първото споменаване с това име да е от 16 век?! Всъщност, езикознанието дава отговора – с този корен се именуват селища, в които има нещо солено – почвите; подобни са Слатино, Слатина в Албания, Слатина в България и др).
  3. Съгласно „Български тълковен речник“, стр.889. Слатина ж.обл.-означава:
  • Извор, от който водата не блика, изтича бавно.
  • Ниско място, където се стича околната вода.

Съгласно Българска енциклопедия – Данчов Н.Г., Данчов, Ив.Г., Книгоиздателство „Ст. Атанасов“ – София, 1936 г., стр. 1436:

    • 1. Слатина – извор, чиято вода не блика много силно.
    • 2. Слатино, село в Дубнишка околия, 1402 ж., тютюн.

Южно от Дубница, край шосето Дубница-Горна Джумая. В местността „Герено“ има няколко места от които водата бавно извира – мочурища. В Герено има около 80 извора. Цялата местност Герено е с много тресавища, извори, богата на подпочвена вода. В местността Герено се събират седем къси суходолия. До Герено протича река Бадинска. Също така от руски език Слатина:ж.диал.1) низкое место, кудй стекает вода; 2) източник из которого медленно вытекает вода. Навярно още първите заселници, на които това място е правило впечатление с богатството на водата, са дали на своето селище името Слатино.

Културни и природни забележителностиРедактиране

ХрамовеРедактиране

 
Параклис „Св. Петър и Св. Павел“
  • Параклис „Св. Св. Петър и Павел“, съществува от незапомнени времена, изцяло е обновен през 2002 година. Заснет е и в българския игрален филм „Веригата“ (1964).
  • Църква „Покров Богородичен“ – построена 1906 – 1908 година с храмов празник – 1 октомври. Строител на църквата е Илия Йосифов от Каракьой.[1]

ОбразованиеРедактиране

  • Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ – основано 1936 година, основният камък на сградата тържествено е положен на 20 септември 1936 г. Строежът е завършен за много кратък срок по стопански начин с материали и труд на жителите на Слатино. Първата учебна година е 1937/1938 в новата сграда. След 1944 година е преименувано на „Христо Смирненски“. Основното училище е закрито през 2006 г.
  • Началното училище в Слатино по сведения на Георги Муструков съществува от 1854 г., който е учител в Слатино в периода 1901 – 1905 година (Според Асен Меджидиев училището в Слатино е открито през 1880 г.[1]).
  • Читалище „Просвета“ е основано през 1919 година по инициатива на инженер Александър Каранджулов, завършил строително инженерство в Белгия през 1918 година. Новата сграда на читалището е построена през 1971 г., а официалното откриване е на 23 април 1972 г. Читалище „Просвета“ е действащо читалище, регистрирано под номер 1249 в Министерство на Културата на Република България Дейности: Група за автентичен фолклор, Кукерска група, Състав – художествено слово; библиотека – 5096 тома. На английски: „Prosveta“ Community Center (Village of Slatino)

АрхеологияРедактиране

  • Находки от праисторическо селище (Каменно-медната епоха/Енеолита 5000 – 4000 г. пр.н.е.). Открито е през 1939 г. от американският археолог Дж. Х. Гол.
 
Енеолитно селище (с. Слатино)
  • В периода 1980 – 1984 година в Слатино са извършени археологически проучвания под ръководството на доцент Стефан Чохаджиев от ОИМ – Кюстендил. Праисторическото селище е разположено върху плато в местността „Чардако“ на площ от 3200 m². Проучено е сондажно като са регистрирани пет жилищни хоризонта от ранния енеолит началото на V хил. пр.н.е.–(каменно-медната епоха). Върху малка площ от селището – в ями – са регистрирани следи от живот и от епохата на средния неолит. Открити са над 500 керамични съда, повечето от които са истински произведения на приложното изкуство; изключително разнообразна антропо- и зооморфна пластика, култови масички, модели на жилища и пещи и други предмети на бита. Сред оръдията на труда заслужава внимание наличието на меден клин (изработен от чиста мед) – най-ранният известен засега. Уникална находка е моделът на пещ с изобразена върху дъното календарна система. Някои от откритите предмети говорят за наличието на астрономически познания у енеолитния човек. Върху част от съдовете, а и върху отделни предмети, се срещат т.нар. „предписмени знаци“.

Термални извориРедактиране

  • Минерални извори – през периода 1969 – 1970 година в местността „Герено“ са направени четири сондажа до дълбочина 600 метра. Температурата на водата е от +16.3 до +19.5 градуса по Целзий, с общ дебит от 4-те сондажа 9.45[l/sec]. Минералната вода освен сяра има и повишено съдържание на флуор, което я прави подходяща за лечение на зъбен кариес.

Други паметнициРедактиране

  • Паметник на загиналите за Родината през Отечествената война 1944 – 1945 г.

Редовни събитияРедактиране

РелигииРедактиране

В периода 1557 – 1907 г.Слатино принадлежи в църковно-административно отношение към Самоковска епархия.В периода 1557 – 1766 тя е в състава на Печката патриаршия, а от 1766 -1870 е в състава на Цариградската патриаршия. Присъединена е към Българската екзархия веднага след учредяването и през 1870 г.(От 1953-Българска патриаршия).След кончината на митрополит Доситей Самоковски през 1907 г. цялата Самоковска епархия, както и Слатино, преминават към Софийската света епархия, като Слатино е част от Дупнишката духовна околия към нея. Архиерейски наместник на Дупнишката духовна околия в гр. Дупница е протиерей Георги Паликарски; Храмове:"Св.Георги" и „Св Богородица“. Основно вероизповедание на жителите на Слатино е традиционното за страната – Източно православно. Храм:"Св.Покров Богородичен" с храмов празник-1 октомври. Други религии в Слатино не съществуват.

ДругиРедактиране

  • Селската кооперация „Съгласие“ в село Слатино е основана на 19 май 1933 г. Утвърдена е от съда с окръжно №1949 от 30 октомври 1933 г., а публикацията е била извършена в Държавен вестник, бр.251 от 8 февруари 1934 г. Кооперация „Съгласие“ в село Слатино започва работа от 20 май 1933 г. Строителството на сградата на кооперативния дом започва от есента на 1959 г. и приключва през есента на 1961 г. Ползването на сградата, която е двуетажна и има 210 m². РЗП започва от 11 октомври 1961 г.
  • Здравен дом – построен в периода март 1953 – 1954 година. На два етажа с 200 m² РЗП по стопански начин с материали и труд на жителите на Слатино. Ползването на сградата започва през 1959 г.
  • Първият строително градоустройствен план е изработен през 1928 г. и е утвърден през 1933 г. Вторият и актуален строително градоустройствен план е утвърден през 1990 г. Съвременният административен център е оформен през 1964 г.
  • Слатино е електрифицирано през 1936/37 г., а първият водопровод за питейна вода е изграден от м. „Пехчан дол“ през 1937/38 г. Рилският водопровод е построен през 50-те години на XX век с етернитови тръби. Същият е основно модернизиран през есента на 2011 г. и зимата на 2012 г. с полиетиленови тръби.
  • Първата тухлена къща в Слатино е изградена през 1937 г.
  • Петдесет и шести пехотен велешки полк. За участие във Втората световна война (1941 – 1945) полкът е формиран през септември 1942 година във Велес.През септември 1943 година влиза в състава на новосформираната 17-а пехотна щипска дивизия.На 7 септември 1944 година започва изтеглянето си от Македония, като част от състава му се присъединява към НОВМ. На 15 септември вече е на старата територия на България и се установява в с. Слатино, Дупнишко. На 28 ноември 1944 се премества в Горна Оряховица.

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 294.
  • Меджидиев, Асен Хр. – „История на гр. Ст.Димитров (Дубница) и покрайнината му от XIV век до 1912/1963 г.“ – С,1969 г., изд. ГНС – гр. Станке Димитров и ДИ-Отечествен фронт, 463 стр., тираж 7100 бр.
  • Лазарков, Никола – СПОМЕНИ. Из робското минало на град Дубница и селата му – 2003, III издание (I-во изд.-1924 г.-гр.Дубница)
  • Кепов, Ив. – Минало и сегашно на Бобошево-1935, С., 288с., изд. Бобошевска Популярна банка, печатница”Кехлибар”
  • ЧОХАДЖИЕВ, Стефан-Слатино – праисторически селища – 1997, Велико Търново, 268 с. (с рез. на нем.ез).
  • Иречек, Константин – Пътувания по България-1974, София(I изд.-1889, Пловдив;)
  • Българска Енциклопедия – Н.Г.Данчов, И.Г.Данчов-1936 г., София, Книгоиздателство-Ст.Атанасов
  • Енциклопедия България-С, БАН, т.VI-1988 г.,
  • Велков, Илия Костов-Спомени – 1976, 114 с., ОДА-Кюстендил, (Машинопис)
  • Летописна книга на училището в с.Слатино; ОДА-Кюстендил.
  • Хаджийски, Ст. Иван-Просветното дело в Дупнишка околия през XX в., Дупница, 2009 г., 1752с., ИИА"Девора-Марби".
  • Еленин, Й. Топонимията на Дупнишко, УИ „Неофит Рилски“, Благоевград, 2006 г.
  • Николов, Владимир Т.-Село Слатино, Кюстендилска област-Природа, Население, История и Стопанство – 2017 г., БАН, София

Външни препраткиРедактиране