След нас и потоп!

След нас и потоп! (на френски Après nous le déluge) е известна фраза, приписвана на Мадам дьо Помпадур и показваща цялостното отношение на нейния любовник крал Луи ХV към управлението. Познат е и вариантът "След мен и потоп!" (Après moi le déluge), тоест от името на самия крал.

Мадам Помпадур, худ. Франсоа Буше

Исторически моментРедактиране

Според легендите фразата е била произнесена през 1757 г. по време на Седемгодишната война, след злополучната за Франция битка при Росбах.[1] Там протежето на Помпадур маршал дьо Субиз се разкрива като некадърен и безотговорен военачалник и фаворитката понася сериозни упреци за назначаването му. Става очевидно, че тя бърка дворцовите интриги с външната политика. Накрая утешава разстроения крал с тези цинични думи.

Всъщност събитията показват друго. Правителството си взема поука от катастрофата. Историкът Оливие Берние твърди, че това е последното произволно назначение под влияние на фаворитката.[2] Следващият министър, който е назначен като неин близък - херцог дьо Шоазьол - е противоположност на Субиз: енергичен и способен.

ДостоверностРедактиране

Известният френски лингвист и автор на речници Ален Рей твърди, че не е открил да се споменава за тази фраза преди Френската революция от 1789 г.[3] И добавя, че това я поставя сериозно под въпрос, защото авторите ѝ са обект на обществено внимание. Подобно на други фрази, прикачени на личностите от Стария режим от въстаналите французи (например Щом няма хляб, да ядат пасти на Мария Антоанета),[4] и за тази изглежда, че е измислена или поне извадена от контекста.

Значение за историятаРедактиране

Приема се, че в най-общ смисъл фразата означава „Не ме интересува какво ще стане след мен“, тоест след смъртта ми. Това се приписва като принципно отношение на Луи ХV в неговото властване.[5] Има обаче и друго тълкование. Според него кралят е бил достатъчно интелигентен, за да види проблемите в обществото, но недостатъчно волеви, за да ги реши. Така че думите След нас и потоп! показват страха му, че след него натрупаното напрежение ще се превърне в катастрофа.

В следващите векове фразата често бива използвана като нарицателно за безотговорно отношение. Карл Маркс в „Капиталът“ (Том 1, 3 част, Гл. 10) твърди, че това е мотото на всеки капиталист. Чешкият писател Йозеф Томан пише книга с това име (1963), която се отнася за древен Рим.[6] Той вменява подобен циничен възглед на императорите Тиберий и Калигула. Има и френски документален филм на екологична тема от 2006 г., наречен Après nous le déluge, в който се предупреждава за предстоящ колапс на природата.

БележкиРедактиране

  1. Мадам дьо Помпадур: След нас и потоп, на сайта Жената днес
  2. Olivier Bernier, Louis the Beloved. The life of Louis XV, New York 1984, p. 196
  3. Après moi le déluge, на сайта Expressio.fr
  4. Това добре е аргументирано от Любомир Чолаков, "Щом нямат хляб, ще ядат пасти!" - фразата станала повод за обезглавяването на Мария-Антоанета, на сайта Искам да знам
  5. Последният преди потопа. Как Луи XV пропилява живота си и разорява Франция, на сайта history.nakratko.bg
  6. Йозеф Томан, След нас и потоп, в Моята библиотека