Отваря главното меню

Слепченският манастир „Свети Йоан Предтеча“ е един от старите и добре запазени български манастири. Той е разположен в падините на планинското разклонение Илиница в Западна Македония, днес е на територията на община Демир Хисар, Северна Македония. До манастира се стига по път, преминаващ през село Слепче, Демирхисарско, в посока запад от селото. Малко над Слепченския манастир се намира късносредновековната църква „Свети Йоан Богослов“.[1][2]

Слепченски манастир
Слепченски манастир
Sv. Jovan Preteca s. Slepce.jpg
Слепченският манастир
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Населено място Слепче
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Преспанско-Пелагонийска
Архиерейско наместничество Крушевско-демирхисарско
Архитект Китан Петров
Време на изграждане XIV век/1862 г.
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ храм
Слепченски манастир в Общомедия

ИсторияРедактиране

Точната дата на основаването на манастира не е известна. Първата известна дата за манастира е 1393 – 1394 г., когато в него е преписан един триод на старобългарски език, поради което се предполага, че манастирът е изграден през XIV век. През втората половина на XIV век и началото на XV век изографисването на манастира е подпомогнато с парични средства от някой си кратовски велможа на име Димитър. Манастирът е активен книжовен център в XIV – XVI век, в който се преписват много църковни книги. Йеромонах Висарион е автор на сбирка патеристични разкази в пролог за май – август 1554 година. Висарион обучава йеромонасите Матей Слепченски, Пахомий Слепченски, Сисой и други книжовници.[3] Манастирът се споменава в 1543 година в едно писмо на протопоп Лука.[1]

По време на Илинденското въстание манастирът е нападнат от турски башибозук от селата Мургашево, Прибилци, Обедник и Суходол на 13 август 1903 година. Убити са манастирските работници Филип Цветков, Спасе Митрев, Ташко Бошев и Тале Бъчваров от Битоля, Диме Цветков от Градище, Лазар Петров от Мренога, Евтим Охридски от Охрид, Митре Николов от Слепче, Стоян Котев от Загориче. От околните села са убити още Ристе Димчев от Лесково, Илия Тасев от Стругово, Спасе Нечев и Йовче Нечев от Крагуево, както и Стефан Бошков от Баница. На 27 август манастирът е нападнат от турски аскер, войниците започват да изнасят ценностите, но турските офицери нареждат всичко да бъде върнато. В близост е открита чета от въстаници, като в завързалото се сражение с аскера загиват Павле Ристев от Вардино и Стоян Ристев от Баница.[4]

След потушаването на въстанието през 1904 година манастирът преминава под върховенството на Българската екзархия.[5]

Архитектура и живописРедактиране

 
Стенопис в манастирската църква

През XVI век в манастира твори зографът Онуфрий Аргитис, който е автор на два големи иконостасни кръста и престолната икона Света Богородица Одигитрия.[6]

Живописта от портиците на църквата е от 1637 – 1638 година и вероятно е дело на майстори от Линотопската художествена школа. Същото се отнася и за много икони от храма.[7]

В 1845 година в манастира е открит среднобългарският книжовен паметник от XII век, т.нар. Слепченски апостол, от Виктор Григорович. В него е включен месецослов, в който за месеците се използват техните стари славянски имена.[8]

 
Икона на Света Богородица Елеуса, II четвърт на XVII век, вероятно дело на Линотопската школа
 
Стенопис на Светите братя Кирил и Методий, дело на Коста Анастасов, 1889 г.

От манастира произхожда дървен триптих-поменик – Слепченският поменик.[9]

Според Богдан Филов през XIX век манастирът играе ролята на духовно училище за свещениците в Битолска и Прилепска епархия.[10]

В 1862 година църквата е издигната наново и според двата надписа изписана в 1889 година от Коста Анастасов, който изписва със стенописи наоса и притвора, където оставя надпис: „Въ сей храмъ живописанието (зуграфията) и отварянието на новото училище станаха въ времето на тѣзи лица: Отецъ К. Тодоръ, Игуменъ Стоянъ Неделковъ, Слав. Учителъ Иванъ К. Ставревъ и живописецъ Коста Анастасовъ отъ гр. Крушево 31 май 1889 год.“[11][12] Автор на сградата, резбите на иконостаса и иконите е Китан Петров.[13] Църквата е зидана от дялан бигори и е триконхална с наос и нартекс покрити с куполи на осемстранни барабани. На запад и юг има открит трем.[14]

БележкиРедактиране

  1. а б Слепче. // Мој Роден Крај. Посетен на 22 август 2018.
  2. Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 72.
  3. Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 73.
  4. Илюстрация Илинден, бр.145-146, стр. 32.
  5. Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 126.
  6. Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид, Скопje 2013, с. 151-152.
  7. Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 165.
  8. Мирчев, Кирил. Историческа граматика на българския език, Наука и изкуство, София, 1978, стр. 16.
  9. Гергова, И. Триптих поменик от Слепченския манастир „Св. Никола”, Прилепско. – Балканославика 25, Прилеп, 1998, с. 38-39.
  10. Петър Хр. Петров (ред.) Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, с. 73.
  11. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 279.
  12. Митревски, Никола. Претставите на сесловенските првоучители Св. Кирил и Св. Методиј во живописот од XIX век во Пелагонија, Мариово и Демирхисарско. // Патримониум.мк 4 (9). 2011. с. 298.
  13. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 205.
  14. Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 74.