Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за демихисарското село. За кичевското вижте Слепче (община Долнени).

Слепче (изписване до 1945 година Слѣпче; на македонска литературна норма: Слепче) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

Слепче
Слепче
— село —
Дом на културата в центъра на селото
Дом на културата в центъра на селото
North Macedonia relief location map.jpg
41.2333° с. ш. 21.175° и. д.
Слепче
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Демир Хисар
Географска област Демир Хисар
Надм. височина 679 m
Население (2002) 719 души
Пощенски код 7240
МПС код BT
Слепче в Общомедия

ГеографияРедактиране

 
Слепченският манастир

Селото е разположено в източните склонове на Илиница, на 3,3 km северно от общинския център Демир Хисар. Землището на Слепче е 24,5 km2, от които горите заемат площ от 1737 ha или по-голямата част от землището, обработваемите площи заемат 365 ha, а пасищата 367 ha.[1]

Селото има Основно училиште „Гоце Делчев“ до V отделение, филиално училище на ОУ „Гоце Делчев“ – Демир Хисар.[1]

ИсторияРедактиране

Над селото, в източна посока, се намира един от някогашните големи български просветни и духовни центрове – Слепченският манастир „Свети Йоан Предтеча“. Част от манастирския комплекс е и „Свети Йоан Богослов“, която е от XVII век. Църквата „Свети Никола“ е от 1864 година.[2][1] Край селото е и манастирът „Света Богородица Добромирово“.[1]

В XIX век Слепче е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Слепче е посочено като село в каза Прилеп с 38 домакинства и 200 жители българи.[3]

Според данни на Васил Кънчов от 90-те години на XIX век поминък на жителите на Слепча е градинарската работа в Цариград.[4] В „Македония. Етнография и статистика“ от 1900 г. Кънчов отбелязва Слѣпче като село с 570 жители, всички българи християни.[5]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Слепче има 800 българи екзархисти и работи българско училище.[6]

Село Слепче, както много други села в Демирхисарско, пострадва силно от имиграцията в посока Америка и България. Особено големи изселнически вълни от Демирхисарско има след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание, тъй като в района се разиграват най-драматичните сражения между четите на ВМОРО и османските войски.

През 1961 година Слепче има 1099 жители, които през 1994 намаляват на 791,[7] а според преброяването от 2002 година селото има 719 жители, от които 718 се самоопределят като македонци и един като сърбин.[8]

Националност Всичко
македонци 718
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

БележкиРедактиране

  1. а б в г Слепче. // Мој Роден Крај. Посетен на 17 август 2018.
  2. Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 72.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.72-73.
  4. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 24.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
  6. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.172-173.
  7. Слепче на сайта на община Демир Хисар
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови