Уикипедия

Сливналии

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я

Това е списък на известни личности, свързани с град Сливен.

Родени в Сливен редактиране

Родени до 1900 редактиране

А редактиране

 
Чудомир Кантарджиев – български революционер

В редактиране

  • Васил Гендов (1891 – 1970), актьор и режисьор
  • Вичо Киряков, български военен, старши подофицер, революционер, деец на ВМОРО, четник на Ичко Димитров в 1912 г.[3]

Г редактиране

Д редактиране

И редактиране

Й редактиране

  • Йордан Николов (1870 – ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Димитър Ташев[2]
  • Йордан Пехливанов (1877 – 1955), български и руски офицер

З редактиране

К редактиране

М редактиране

Н редактиране

 
Свидетелство на Неделко Н. Самарджиев от Сливен за участие в Четническата акция
  • Начо Начков (1878 – ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Христо Арнаудов[2]
  • Никола Ботушев (1897 – 1941), активист на БКП, участник във Войнишкото и Септемврийското въстания и в други бойни групи
  • Никола Жеков (1865 – 1949), офицер
  • Никола Аджаров, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина, 3 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV част[8]

П редактиране

Р редактиране

 
Райчо Спиридонов

С редактиране

  • Сава Доброплодни (1820 – 1894), български книжовник, театрален деец, общественик и учител
  • Силян Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Щерьо Юнана[12]
  • Симеон Табаков (1880 – 1918), дипломат, автор на тритомника „Опит за история на град Сливен“
  • Сирак Скитник (1883 – 1943), псевдоним на Панайот Тодоров Христов, писател експресионист, изкуствовед, пръв председател (1931) на Съюза на дружествата на художниците, пръв главен ръководител (1935) на Българското националното радио (тогава Радио „София“), участник в Балканската война
  • Стефан Киров (1887 – 1941), артист и режисьор
  • Стефан Нойков (1876 – 1925), офицер
  • Стефан Панаретов (1853 – 1931), дипломат
  • Стилиян Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Васил Пачаджиев[13]
  • Съби Димитров (1900 – 1941), народен представител, виден комунистически деец и интербригадист
  • Стефан Стефанов (1876 – 1946), политик, народен представител, министър на финансите в правителствата на Никола Мушанов, индустриалец
  • Стефан Стефанов (1883 – ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Георги Тенев[2]
  • Стефан Събев (1883 – ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Иван Варналиев[2]

Т редактиране

Х редактиране

Ч редактиране

  •   Черней Мерджанов, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев[15]
  • Чудомир Кантарджиев (1883 – 1924), български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация

Ю редактиране

Родени след 1900 редактиране

А редактиране

Б редактиране

В редактиране

Г редактиране

Д редактиране

Ж редактиране

К редактиране

М редактиране

Н редактиране

И редактиране

Й редактиране

П редактиране

Р редактиране

С редактиране

Т редактиране

Ю редактиране

Починали в Сливен редактиране

Други личности, свързани със Сливен редактиране

  • Димитър Полянов – първите си литературни опити прави като ученик в Сливенската мъжка гимназия, а през 1894 г. сливенският вестник „Сиромашки защитник“ отпечатва първия му разказ – „Да не бях сиромах“
  • Пенчо Славейков, български поет модернист, прекарал близо година в града след края на Руско-турската освободителна война
  • Александър Ангелов, български икономист и програмист
  • Атанас Атанасов (р. 1955), актьор, живял в града през 1980 – 1985
  • Иван Методиев (1955 – 2006), футболист, работил в града през 1982 – 1985
  • Сашо Касиянов (1951 – 2012), музикант, педагог, дългогодишен радиоводещ в Сливен
  • Димитър Мишев (1856 – 1932), публицист, учител в града през 1890 – 1894
  • Стефан Аврамов (1862 – 1906) – родом от Калофер, педагог, учител по български език и логика в Сливенската мъжка гимназия през 1893 – 1898
  • Александър Радолов (1883 – 1945), политик, завършва гимназия през 1905
  • Димитър Савов (1887 – 1951), предприемач, завършва гимназия през 1906
  • Красин Петков, икономист
  • Светослав Стоянов, финансист
  • Петя Александрова, поетеса
  • Александър Морфов, режисьор
  • Васил Атанасов, учител по химия и директор на Сливенската мъжка гимназия през 1881 – 1885
  • Христо Топракчиев (1887 – 1912), летец, прекарва детството си в Сливен
  • Пламен Проданов (р. 1966), футболист, играе за Сливен през 1982 – 1989

Източници редактиране

  1. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  2. ↑ а б в г д е Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  3. ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 63.
  4. ↑ Радосавлевич, Неделко.Митрополити от български произход в православните епархии в Босна и в Херцеговина (1766 – 1880 г.), https://dveri.bg, посетен на 12.9.2021 г.
  5. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  6. ↑ а б Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  7. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 14.
  9. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.2
  10. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
  11. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  12. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  13. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.55
  14. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  15. ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сливналии&oldid=12110441“.