Словенците са южнославянски народ. Наброяват около 3 млн. души, като в Словения съставляват 96% от населението на страната (1,6 млн. души). Големи словенски общности има в САЩ (177 хил. души), Италия (175 хил. души), Канада (40 хил. души.), Австрия (29 хил.), както и в други страни. Говорят словенски език. Предимно са католици, но има и малки протестантски и православни общности.

Словенци
Slovenci
Известни словенци
Известни словенци
Общ брой2 000 000[1]
РазселениеFlag of Slovenia.svg Словения: 1 631 363[2]
Flag of the United States.svg САЩ: 176 691[3]
Flag of Austria.svg Австрия: 24 855[4]
Flag of Germany.svg Германия: 21 759[5]
Flag of Croatia.svg Хърватия: 13 173[6]
Flag of Serbia.svg Сърбия: 5104[7]
Flag of Hungary.svg Унгария: 3180[8]
Flag of Montenegro.svg Черна гора: 915
Flag of North Macedonia.svg Северна Македония: 824[9]
Flag of Bulgaria.svg България: 565
Flag of Italy.svg Италия: 83 000[10]
Flag of Sweden.svg Швеция: 4000[9]
Flag of Switzerland.svg Швейцария: 1601[11]
Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция: 4000[9]
Flag of the Netherlands.svg Нидерландия: 1000 – 2000[12]
Flag of Belgium (civil).svg Белгия: 1500[9]
Flag of Canada (Pantone).svg Канада: 29 000[13]
Flag of Australia (converted).svg Австралия: 20 000[14]
Южна Америка: 61 146[10]
ЕзикСловенски език
Религиякатолицизъм, Протестантство, православие, ислям
Сродни групиИндо-европейци, Славяни, Южни славяни
Словенци в Общомедия

НаселениеРедактиране

Повечето словенци днес живеят в границите на независима Словения (2 100 000 жители, 83 % словенци прибл. юли 2020 г.). При словенското национално преброяване от 2002 г. 1 631 363 души са се декларирали етнически като словенци, докато 1 723 434 души са посочили словенския като свой роден език.

Автохтонното словенско малцинство в Италия се оценява от 83 000 до 100 000, словенското малцинство в Южна Австрия на 24 855, в Хърватия на 13 200 и в Унгария на 3180. Значителни общности на словенски емигранти живеят в САЩ и Канада, както и в други европейски страни, в Бразилия, Аржентина и в Австралия и Нова Зеландия. Най-голямото население от словенци извън Словения е в Кливланд, Охайо.

ИдентичностРедактиране

Първите изследователи на произхода на словенците смятат, въз основа на немското име за словени (Wenden или Winden), че словенците са потомци на германското племе на вандалите. Дори днес някои говорещи немски език наричат словенското малцинство в Австрия „Windische“. Това твърдение се отхвърля от лингвистите на основание, че техният диалект по всички стандарти е вариант на словенския. Германската дума „Wenden“ обикновено се отнася до вендите – западнославянско племе, заселило се в днешна Източна Германия и което е по-известно като сорби. Първият, който определя словенците като отделен клон на славянския народ, е Антон Томаж Линхарт в своя труд „Очерк по историята на Карниола и другите земи на австрийските южни славяни“, публикуван през 1791 г. В него Линхарт установява и езиковото единство на словенската етническа територия и поставя основите на словенската етнография.

След разпадането на Югославия в края на 80-те години и образуването на независима Словения в началото на 90-те години мотивира интереса към специфично словенската национална идентичност. Едно отражение на това е опитът за отхвърляне на славянската идентичност в полза на „венетска“ такава. Автохтонистката „венетична теория“ е развита в средата на 80-те години на миналия век, но така и не получава широко разпространение. Идентификацията със славянските корени остава силна в Словения и през 2004 г. довежда до създаването на Форум на славянските култури в Любляна.

В края на 80-те години няколко символа от Средновековието са възродени като словенски национални символи. Сред тях най-популярни са т.нар. „Словенска шапка“, която фигурира в герба на Словенската марка и Черната пантера, реконструкция на предполагаемия герб на Каролингското херцогство Карантания. След като е използвано в знамето на Словения, графичното представяне на Триглав е признато за национален символ. Според конституцията на Словения и словенския закон за националните символи, знамето на словенската нация е бяло-синьо-червено знаме без герба. Съотношението на ширината към височината на знамето е 1:2.

Външни препраткиРедактиране

ИсторияРедактиране

Произход на словенцитеРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. zgs.zrc-sazu.si, Посетен на 10 април 2008 г., Архив на оригинала от 25 декември 2018 г..
  2. www.stat.si
  3. www.census.gov
  4. www.statistik.at
  5. www.destatis.de
  6. www.dzs.hr
  7. www.statserb.sr.gov.yu
  8. www.nepszamlalas.hu
  9. а б в г Trebše-Štolfa, Milica, ed., Klemenčič, Matjaž, resp. ed.: Slovensko izseljenstvo: zbornik ob 50-letnici Slovenske izseljenske matice. Ljubljana: Združenje Slovenska izseljenska matica, 2001.
  10. а б Zupančič, Jernej (author), Orožen Adamič, Milan (photographer), Filipič, Hanzi (photographer): Slovenci po svetu. In publication: Nacionalni atlas Slovenije (Kartografsko gradivo) / Inštitut za geografijo, Geografski inštitut Antona Melika. Ljubljana: Rokus, 2001.
  11. www.bfs.admin.ch
  12. www.justitie.nl
  13. www12.statcan.ca
  14. elecpress.monash.edu.au