Словообразуващи и формообразуващи морфеми
Словообразуващите морфеми изграждат речниковото (лексикално) значение на думата.
Примери: корен, кон, вълк. Като например род и число. Представка, корен и наставка.[1] С тях изграждаме думата. Формообразуващите морфеми изграждат граматичното значение на думата. Те са:
Окончание и определителен член. С тях променяме смисъла на думата. Пример: къща – къщи, къщата.
Забележка: За българския език, поради историческото му развитие, при двукоренните думи се поставя морфема, която няма нито лексикално, нито граматично значение, тази морфема се нарича съединителна морфема (съединителна гласна) и има формално-структурна функция.[1] Примери: вод-о-пад; птиц-е-ферма.
ИзточнициРедактиране
- ↑ а б Пашов, Петър. Практическа българска граматика. II допълнено издание. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0339-8. с. 48-50.
Тази статия, свързана с лингвистика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.