Уикипедия

Слоещица

Слоещица (на македонска литературна норма: Слоештица) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

Слоещица
Слоештица
— село —
„Свети Никола Топлички“
41.2667° с. ш. 21.0781° и. д.
Слоещица
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДемир Хисар
Географска областДемир Хисар
Надм. височина770 m
Население221 души (2002)
Пощенски код7240
МПС кодBT
Слоещица в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено на 770 m в Долен Демир Хисар, в източните склонове на Плакенската планина, на десния бряг на Църна. През селото текат две реки - Големата и Левата. Между селата Слоещица и Жван е разположен манастирът „Свети Никола Топлички“. Землището на селото е 21,4 km2, от които горите са 1,511 ha, обработваема земя 330 ha и пасища 269 ha. Над селото има валавици.[1]

История редактиране

 
Църквата „Света Богородица“

В селото има две стари църкви – поствизантийската „Свети Атанасий“ и „Света Богородица“ от 1908 година,[2] както и „Свети Никола“.[1] В XIX век Слоещица е малко изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Слоещица е на хубаво място има 90 християнски къщи.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Слоещица е има 650 жители, всички българи християни.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Слоещица е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 95 къщи.[5]

По време на Илинденското въстание селото е нападнато на 18 август 1903 година от турски аскер и башибозук. От селото са убити Богоя Иванов, Никола Талев и Стойчо Ристев, а като четници край селото загиват Мице Стоянов и Доле Ристев от Слепче.[6]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Слоещица има 720 българи екзархисти.[7]

През октомври 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Българският учител в Слоещица Дойчинов е арестуван и затворен в Прибилци.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Слоещица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

В 1961 година Слоещица има 746 жители, в 1994 година – 229,[10] а според преброяването от 2002 година селото има 221 жители македонци.[11]

Националност Всичко
македонци 221
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

В селото има основно училище „Братя Миладиновци“ до V отделение, филиално училище на ОУ „Братя Миладиновци“ – Жван.[1]

В селото функционира художествена колония „Арт Пойнт – Гумно“, фокусирана върху изкуството, културата, грижа за околната среда и икономическия развой на горнодемирхисарския регион.[1]

В Слоещица всяка година на 28 август се провежда манифестацията „Славене на пирея“ в спомен за писателя Петре М. Андреевски.[1]

Край селото е изградена новата манастирска църква „Свети Георги“.[1]

Личности редактиране

Родени в Слоещица
  •   Ангеле Милошов Попов, български революционер, деец на ВМОРО[12]
  •   Атанас Милошов Попов, български революционер, деец на ВМОРО
  •   Владо Поповски (1955 – 2014), политик от Северна Македония
  •   Иван Мицев Божинов, български революционер, деец на ВМОРО[13]
  •   Илия Димовски, войвода на четата от Слоещица по време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година[14]
  •   Йордан Плевнеш (р. 1953), северномакедонси писател
  •   Йоше Петрев Мегленов, български революционер, деец на ВМОРО[15]
  •   Павле Стойков Тренчев, български революционер, деец на ВМОРО[16]
  •   Петре Андреевски (1934 – 2006), поет и писател от Северна Македония
  •   Петре Сиянов Кочов, български революционер, деец на ВМОРО[17]
  •   Силян Цветанов Селвиов, български революционер, деец на ВМОРО[16]
  •   Стоян Ацев, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, 3 рота на 6 охридска дружина, носител на бронзов медал[18]
  •   Танаско Милошов Попов, български революционер, деец на ВМОРО[12]
  •   Тодор Милошов Попов, български революционер, деец на ВМОРО[12]
  •   Толе Гогиев Митрев, български революционер, деец на ВМОРО[15]
  •   Мице Велянов Мравев, български революционер, деец на ВМОРО[15]

Бележки редактиране

  1. ↑ а б в г д е Слоештица // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-17. Посетен на 17 август 2018.
  2. ↑ Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 76. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 24.
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
  5. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
  6. ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 7 (147). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 15.
  7. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
  8. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 4.
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 878.
  10. ↑ Слоещица на сайта на Община Демир Хисар
  11. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 28 декември 2007 
  12. ↑ а б в Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  13. ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  14. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 49.
  15. ↑ а б в Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  16. ↑ а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  17. ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 74.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Слоещица&oldid=12148189“.