Слоещица (на македонска литературна норма: Слоештица) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

Слоещица
Слоештица
— село —
„Свети Никола Топлички“
41.2667° с. ш. 21.0781° и. д.
Слоещица
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДемир Хисар
Географска областДемир Хисар
Надм. височина770 m
Население221 души (2002)
Пощенски код7240
МПС кодBT
Слоещица в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено на 770 m в Долен Демир Хисар, в източните склонове на Плакенската планина, на десния бряг на Църна. През селото текат две реки - Големата и Левата. Между селата Слоещица и Жван е разположен манастирът „Свети Никола Топлички“. Землището на селото е 21,4 km2, от които горите са 1,511 ha, обработваема земя 330 ha и пасища 269 ha. Над селото има валавици.[1]

 
Църквата „Света Богородица

В селото има две стари църкви – поствизантийската „Свети Атанасий“ и „Света Богородица“ от 1908 година,[2] както и „Свети Никола“.[1] В XIX век Слоещица е малко изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Слоещица е на хубаво място има 90 християнски къщи.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Слоещица е има 650 жители, всички българи християни.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Слоещица е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 95 къщи.[5]

По време на Илинденското въстание селото е нападнато на 18 август 1903 година от турски аскер и башибозук. От селото са убити Богоя Иванов, Никола Талев и Стойчо Ристев, а като четници край селото загиват Мице Стоянов и Доле Ристев от Слепче.[6]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Слоещица има 720 българи екзархисти.[7]

През октомври 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Българският учител в Слоещица Дойчинов е арестуван и затворен в Прибилци.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Слоещица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

В 1961 година Слоещица има 746 жители, в 1994 година – 229,[10] а според преброяването от 2002 година селото има 221 жители македонци.[11]

Националност Всичко
македонци 221
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

В селото има основно училище „Братя Миладиновци“ до V отделение, филиално училище на ОУ „Братя Миладиновци“ – Жван.[1]

В селото функционира художествена колония „Арт Пойнт – Гумно“, фокусирана върху изкуството, културата, грижа за околната среда и икономическия развой на горнодемирхисарския регион.[1]

В Слоещица всяка година на 28 август се провежда манифестацията „Славене на пирея“ в спомен за писателя Петре М. Андреевски.[1]

Край селото е изградена новата манастирска църква „Свети Георги“.[1]

Личности

редактиране
Родени в Слоещица
  •   Ангеле Милошов Попов, български революционер, деец на ВМОРО[12]
  •   Атанас Милошов Попов, български революционер, деец на ВМОРО
  •   Владо Поповски (1955 – 2014), политик от Северна Македония
  •   Иван Мицев Божинов, български революционер, деец на ВМОРО[13]
  •   Илия Димовски, войвода на четата от Слоещица по време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година[14]
  •   Йордан Плевнеш (р. 1953), северномакедонси писател
  •   Йоше Петрев Мегленов, български революционер, деец на ВМОРО[15]
  •   Павле Стойков Тренчев, български революционер, деец на ВМОРО[16]
  •   Петре Андреевски (1934 – 2006), поет и писател от Северна Македония
  •   Петре Сиянов Кочов, български революционер, деец на ВМОРО[17]
  •   Силян Цветанов Селвиов, български революционер, деец на ВМОРО[16]
  •   Стоян Ацев, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, 3 рота на 6 охридска дружина, носител на бронзов медал[18]
  •   Танаско Милошов Попов, български революционер, деец на ВМОРО[12]
  •   Тодор Милошов Попов, български революционер, деец на ВМОРО[12]
  •   Толе Гогиев Митрев, български революционер, деец на ВМОРО[15]
  •   Мице Велянов Мравев, български революционер, деец на ВМОРО[15]
  1. а б в г д е Слоештица // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-17. Посетен на 17 август 2018.
  2. Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 76. (на македонска литературна норма)
  3. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 24.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
  6. Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 7 (147). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 15.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
  8. Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 4.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 878.
  10. Слоещица на сайта на Община Демир Хисар
  11. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 28 декември 2007 
  12. а б в Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  13. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  14. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 49.
  15. а б в Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  16. а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  17. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 74.